Кристина Ульсон - Пепеляшките

Върна се към списъка, съзнавайки, че не след дълго същите мисли щяха да я връхлетят отново.

Защо нито един друг свидетел не можеше да потвърди разказа на Ингрид Странд? Защо никой друг не бе видял момичето на перона в прегръдката на висок мъж?

Алекс обясни, че това са чисто и просто вид всекидневни впечатления, на които хората не реагираха и затова не си ги спомняха. Баща носи детето си, кой би го разтълкувал като нещо впечатляващо?

До известна степен Фредрика можеше да приеме този аргумент. Разбираше също, че причина точно Ингрид Странд да си спомня това, е контактът й с детето по време на пътуването. Но все пак. Дискретно се беше посъветвала с анализатора Мац, когото Алекс сякаш все още нямаше интерес да представи по-отблизо на групата. Наистина ли не бяха получили други подобни показания?

Мац, който обработваше съобщенията едно по едно и ги сортираше в база данни, бе присвил устни и поклати глава, докато ровеше из тях. Не, нямаше друго обаждане, което да потвърди разказа на Ингрид Странд.

Фредрика не поставяше под въпрос показанията на свидетелката пред полицията. Просто се чудеше накъде са поели Лилиан и баща й, ако изобщо него го беше видяла Ингрид да напуска перона. Защо никой не ги е забелязал по-късно?

Същият въпрос бе поставен на различни таксиметрови фирми и на собственици на магазинчета в района на гарата, без да получат в отговор дори намек. Никой не можеше да се сети да е срещал висок мъж с дете, приличащо на Лилиан. Това, разбира се, не означаваше, че никой не ги е видял, а само, че никой не можеше да си спомни нещо подобно. Това смущаваше Фредрика, защото толкова много хора би трябвало да ги забележат.

Алекс не звучеше чак толкова обезпокоен, че Лилиан е напуснала гарата, без никой да разбере как.

— Дайте малко време на хората. Рано или късно все някой ще си спомни нещо. Дайте им време.

Фредрика потръпна неволно. С колко време всъщност разполагаха?

Всичко зависеше естествено от това, кой и защо беше отвлякъл момичето. Фредрика бе осъзнала до известна степен с отчаяние, че единствена в екипа все още допускаше някой друг да е похитителят, освен Габриел Себастиансон.

Назначеният прокурор беше приел, общо взето, версията на Алекс и Педер и се съгласи, че навярно бащата е взел Лилиан от влака. Разбира се, Ингрид Странд не бе видяла лицето на мъжа, носещ момичето, но информацията й като цяло подкрепяше това подозрение. Същевременно не беше престъпление да вземеш дъщеря си от влака. Не съществуваше присъда, която да ограничава правото на Габриел Себастиансон да общува с детето си, въпреки че, естествено, беше желателно да каже на майката къде имаше намерение да го заведе. Обръснатата коса обаче без затруднения можеше да се категоризира като насилие, разсъждаваше прокурорът. Но тъй като нищо не свързваше бащата с изпратената коса и дрехите, не можеше да се изключи, че в действителност с детето се е случило нещо съвсем различно, колкото и пъти прокурорът да акцентираше, че това е малко вероятно.

След половинчасово колебание заключението му гласеше: детето е похитено без знанието на майката, било е малтретирано и пратката за Сара Себастиансон би могла да се приеме единствено като заплаха. Това беше достатъчно извършеното престъпление да се определи като потенциално отвличане, а Габриел Себастиансон — като основателно заподозрян. Следователно можеше да бъде обявен за издирване и Алекс трябваше да уведоми колегите си в цялата страна.

Двамата с Педер изглеждаха крайно облекчени, когато напуснаха кабинета на прокурора. На две крачки след тях Фредрика бе сбърчила чело.

Тя поглеждаше към списъка с познати и роднини на Сара Себастиансон, с които щеше да се срещне на следващия ден. Педер, не чак толкова изненадващо, бе изпаднал в луда радост, когато Фредрика с щедра ръка му предаде щафетата с разпитите на познатите на Габриел. Той направо триумфираше, сякаш е спечелил от тотото.

Но Фредрика не преставаше да се съмнява.

Вече не поставяше под въпрос, че Сара съзнателно или несъзнателно имаше или е имала връзка с извършителя. Не беше убедена и в набедеността на Габриел Себастиансон. Фредрика мислеше за жената, с която Елен беше разговаряла предобед. Жената, живяла с мъж, който я биел и за когото смяташе, че е отвлякъл Лилиан. Имаше минимален шанс той в действителност да се окаже Габриел Себастиансон, но дори и в това Фредрика не преставаше да се съмнява. Нямаше други жалби срещу него, а би трябвало да има, ако него имаше предвид анонимната жена. Или поне ако се работеше по хипотезата, че тя е съобщила за този, когото издирваха. Алекс и Педер нетърпеливо бяха отхвърлили опитите на Фредрика да разнищва допълнително получените съобщения и я помолиха „да се концентрира върху конкретни и реалистични сценарии“, а не да си измисля нови.