Кристина Ульсон - Пепеляшките

Рюд нямаше представа от колко време седеше потънал в мисли, когато Фредрика се обади и потвърди предположението им — и Магдалена Грегешдотер е направила аборт преди много години. Връзката с банята в Брома му се стори както трагична, така и очарователна.

Половин час по-късно стажантката влезе в стаята му. Изглеждаше променена: облечена в дънки и кадифено сако, под което се виждаше семпло боди. Косата й беше опъната в стегната опашка и беше почти без грим. В очите на Педер изглеждаше учудващо красива.

— Имаш ли време? — попита тя.

— Естествено — отвърна й Рюд.

Фредрика седна от другата страна на бюрото. В ръката си държеше цял куп листове.

— Получих картоните на жените по факс — каза тя и размаха копията. — Откогато са правили аборт.

Педер веднага се съживи.

— И ти ли мислиш, че убиецът работи в болница?

— Или работи, или е работил в здравеопазването — отвърна Фредрика. — И ми се струва, че точно там се е срещнал с жените. Не е задължително да е било лице в лице, но все пак си мисля, че е било. Мисля си също, че и поради това днес не си го спомнят: не е играл важна роля по време на лечението им.

— Останал е в периферията — измърмори Педер.

— Точно така — съгласи се Фредрика.

Тя хвърли половината листове на бюрото му.

— Да ги прегледаме заедно, докато чакаш Елен? Кой знае, може пък тук да се крие разковничето.

В стаята на Елен ставаше все по-топло и по-топло. Тя усещаше как дезодорантът й постепенно отстъпва на избилата пот. Съзнаваше, че това е признак за нервността й. В такива моменти Елен винаги се потеше.

Защо не се обаждаше Карл? И защо бе решила да чака до вечерта, преди да започне да звъни на различните болници? Вечерта й се струваше неописуемо далеч.

Почти й се плачеше от безпокойство. Какво чак толкова се е случило? Елен погали с пръсти букета, който й беше изпратил преди няколко дни. Можеше да го дари с толкова много любов, защо трябваше да усложнява нещата така?

Станала съм лабилна, помисли си тя и се усмихна на това, в което все по-трудно се убеждаваше: че е случайност.

После почувства как безпокойството и тъгата й прераснаха в чисто раздразнение. Карл не се обаждаше — добре, но защо и децата не отговаряха на съобщенията й? Нима не разбираха, че майка им се притеснява?

Наближаваше обед и тя беше напълно убедена, че не спят. Вдигна телефонната слушалка и набра домашния номер. След двадесет сигнала никой не отговори.

Елен усети силен сърбеж от безпокойство. В единадесет часа те със сигурност не спяха, но едва ли са излезли? Или може би от стрес тя беше забравила някои от извънучилищните им занимания? Тренировка по гимнастика или футбол?

Опита се да поработи. Все още чакаше справката за Педер. След малко пак набра домашния номер. И пак никой не вдигна. Звънна на мобилните телефони и на двамата, но същата работа.

Елен седеше мълчалива зад бюрото си. Безпокоеше се за децата. Безпокоеше се, че Карл не се обаждаше. Погледна цветята пред себе си.

Замисли се за нещата, които си бяха доверили. Спомни си, че й каза колко много държи на нея; че тя му дава всичко, от „което се нуждае“.

Чак тогава осъзна как стояха нещата. Изведнъж се изпариха и безпокойство, и раздразнение; Елен изпадна в пълен ужас.

Алекс Рехт едва успя да затвори слушалката, преди Педер и Фредрика да прекрачат прага на стаята му и да застанат пред бюрото. Като двама ученици. Не успя да сдържи усмивката си.

— Предполагам, че сте чули добрите новини?

Педер и Фредрика се спогледаха.

— Че сме го задържали? — поясни шефът.

И двамата се ококориха насреща му.

— Но как е възможно? — възкликна Фредрика.

— Много лесно — отвърна любезно Алекс. — Опитал се е да лети за Тайланд от Копенхаген, но е бил спрян от Паспортния контрол. Едва успяхме с помощта на Интерпол да блокираме паспорта му.

— Извинявай, но за кого говориш? — попита Педер объркано.

Алекс сбърчи чело.

— За Габриел Себастиансон, за кого другиго?

Фредрика изпусна тежка въздишка, преди да се наложи да седне на стола за посетители.

— Помислихме си, че имаш предвид убиеца на Лилиан и Натали — каза тя тихо.

— Не, съвсем не — подразни се Алекс. — Него дори не сме го идентифицирали.

Двамата пак насочиха поглед един към друг.

— Напротив, може и да сме — възрази Педер.

Алекс му махна да седне. Фредрика тъкмо се канеше да каже нещо, когато Елен връхлетя в стаята.

— Извинете — каза тя със сподавен глас, — но трябва за малко да си отида до вкъщи. Няма да се бавя.