Кристина Ульсон - Пепеляшките

Рюд прегледа списъка и добави последната точка: Не беше задължително да е прекарал в затвора седем години. Може да е лежал в психиатрична болница.

В този момент Алекс почука на вратата му.

— Ще дойдеш ли на кратко заседание в Лейонкюлан, преди да се разотидем?

— Разбира се — отвърна Педер и изпрати поръчката си по имейла на Елен.

Тя щеше да се погрижи за това на следващия ден.

— Аборт ли? — учуди се Педер.

— Да — отвърна Фредрика.

Уморените му очи изведнъж се ококориха.

— Нима Магдалена Грегешдотер също е правила аборт? Нали помните, психологът каза, че жените вероятно са извършили едно и също „престъпление“…

Фредрика не спираше да кима.

— Да, спомням си — отвърна тя. — Но все още не ми се е удала възможност да разговарям с нея. Ще го направя утре преди обед.

— Може ли да е лекарят, направил абортите им? — замислено попита Педер.

— Не трябва да изпреварваме събитията — предупреди ги Алекс и вдигна ръка. — Първо трябва да сме сигурни, че Магдалена наистина е направила аборт. И ако е така, трябва да си изясним защо се е промъкнал и е оставил мъртвото дете върху пода на банята в дома на родителите й, а не в болницата.

— В миналото жените сами са правели аборт — започна Педер, но и Фредрика, и Алекс го прекъснаха бързо.

Наложи се да отстъпи.

— Трябва — Алекс боравеше с фактите — да се запитаме защо не ни оставиха да научим това по-рано.

— Точно защото разсъждаваме, както ти току-що посочи — откровена бе Фредрика.

Педер и Алекс се спогледаха с неразбиране.

— Нали току-що каза: „Защо не ни оставиха да научим това по-рано?“ — поясни тя. — Оставиха, а не само да научим. Ако изхождахме, че фактите са нещо, което самите ние откриваме чрез задаването например на правилните въпроси, нямаше да зависим чак толкова от информацията на другите.

Колегите й бързо се стрелнаха с погледи. И леко се усмихнаха.

— Или? — попита Фредрика изведнъж по-неуверена.

Алекс се разсмя високо за първи път от няколко дни.

— Има нещо вярно в думите ти — рече развеселено той.

Фредрика се изчерви.

— Самата Сара не пожела да разкаже за аборта и ние предположихме, че ако е била по-специално свързана с болницата, а не само с Умео, е щяла спонтанно да ни го каже — замисли се Алекс и отново стана сериозен. — А сме сгрешили. Трябваше да бъдем по-настоятелни в по-ранна фаза, да я притиснем здраво, макар и да ни изглеждаше неразумно.

После събра листовете си.

— Ще продължим утре. Късно е, а и днес стигнахме доста далече. Дори прекалено.

— Точно затова ми се ще да не се прибирам — раздразни се Педер.

— Разбирам, че ви е тежко, но трябва и да разтоварим малко — категоричен бе Алекс. — Ще се видим утре сутрин. Обадих се и предупредих всички, че сме на работа. Ще почиваме някой друг път.

Фредрика погледна през прозореца към скучно сивото и облачно лятно небе.

— Винаги можем да си вземем отпуск, стига да дойде лятото — каза сухо тя.

Елен Линд дойде първа в неделя и първа си тръгна. Обичаше да работи така.

Изпрати есемес на дъщеря си още с пускането на компютъра. Поне стотина пъти беше попитала децата дали наистина нямат нищо против да останат сами вкъщи, без никой да ги наглежда. Точно толкова пъти те я увериха, че няма за какво да се притеснява.

Поръчката на Педер оглавяваше списъка. Елен отвори имейла му. Мили боже, какво си въобразяваше този човечец, тя не можеше да претърси целия регистър! Все още ли не беше разбрал, че не снима в поредния епизод на някое американско криминале, а се намира в истинската полицейска действителност?

И все пак реши да опита. Обади се в Националната полиция и помоли за помощ. Жената отсреща й отвърна ядосано и раздразнено:

— Оох, и в неделя ли трябва да работя?

Елен си замълча. За нея ситуацията беше изключително екстремна. И въпреки направо гротескните обстоятелства, тя трябваше да признае, че й се струваше доста забавно.

Затова пък в личен план чувството на неудовлетвореност, задето Карл така и не й се обаждаше, скапваше настроението й. Елен беше оставила телефона включен през цялата нощ с надеждата, че ще й звънне. Не виждаше ясна причина да се съмнява в любовта му, по-скоро смяташе, че вероятно се е случило нещо. Ако не се обадеше до довечера, Елен щеше да започне да звъни по болниците.

И в същото време…

В същото време нещо не беше наред. Едва доловимо чувство на безпокойство бавно се загнездваше у Елен. И колкото и да се опитваше, тя не можеше да го прогони.