Мэтью Рейли - Турнирът

Върнахме се в „Света София“ навреме, за да гледаме последните етапи от втората среща на турнира — Владимир от Московия срещу Мустафа от Кайро. Подобно на първата среща, тя не можеше да се нарече истински сблъсък.

Якият московчанин спечели срещата с четири на нула и когато матира египтянина в четвъртата игра, младият княз Иван скочи от стола си на царската платформа, размаха юмрук и завика: „Добре, Влад! Добре!“.

Дървена табличка с името на Владимир беше поставена във втората колона. Московчанинът щеше да се изправи срещу Заман на следващия рунд и всички знаеха, че срещата ще си заслужава.

Слънцето залязваше и доволната тълпа около „Света София“ се разпръсна. Докато видните гости излизаха от катедралата и вървяха обратно към портите на двореца, господин Аскам ме дръпна настрани, за да минат покрай нас.

— Какво… — започнах аз, но после се сетих.

Той се взираше в краката им и търсеше ляв сандал с дървена подметка с резка на нея. Но така и не откри такава обувка сред многото, минали покрай нас.

Следващият ден предлагаше изобилие от шах — щяха да се играят другите шест срещи от първия рунд. Казаха ни, че за целта централният подиум щял да бъде разделен на две.

Предвид големия ден, който предстоеше, тази вечер нямаше официален банкет и повечето делегации вечеряха в покоите си.

Планът на учителя ми тайно да следи жилището на кардинала през нощта също бе осуетен, когато стана ясно, че поради предстоящата игра на представителя на Рим кардинал Кардоза е наредил на всички свои гости да се оттеглят рано, за да не пречат на брат Раул.

— Кардиналът обаче организира прием за султана в посолството утре вечерта — каза господин Аскам. — Може да се опитам да видя какво се случва там след това.

Аз самата се радвах, че ще си легна рано. Събитията в кланицата и посещението в бордея ме бяха потресли. Не бях сигурна какво да мисля за тях. От една страна, определено не ми харесваше да виждам подобни неща. Но пък, от друга, не исках да бъда наивна кралска дъщеря, която не знае нищо за истинския свят. Той може и да беше неприятен, дори опасен, но бе истински и открих, че искам да знам за него, независимо колко ужасни могат да се окажат тайните му. А и след като бях останала до късно предишната нощ, бях уморена и никак не ми се искаше да прекарам още една вечер в разследване на мрачни събития, така че се радвах на възможността за почивка.

Беше още светло, когато се проснах в леглото си и бързо заспах.

По някое време се събудих. Беше тъмно, стаите бяха тихи и леглото на Елси отново бе празно. Обърнах се на другата страна и отново потънах в сън.

Събудих се от някакво шумолене. Отворих очи и видях Елси да върви на пръсти към леглото си. Първите лъчи на изгрева проникваха през капаците на прозореца.

— Елси! — прошепнах. — Къде беше?

— О, на поредното превъзходно събиране у принца и приятелите му — с тих, но изключително развълнуван глас отвърна тя. — Този път се проведе в една от старите крипти под „Света София“, построена по времето, когато джамията е била християнска църква. Зубайда беше чула за сбирката и ме покани да ида с нея.

Седна до мен и без подканяне започна да описва вечерта.

— Когато пристигнахме при задния вход на „Света София“, ни дадоха маски и ни заръчаха да се съблечем. Можеш ли да си представиш, Беси, с маски и голи! Колко вълнуващо! После слязохме по някакви стълби в криптата. При нормални обстоятелства тя би била изключително плашещо и ужасно място, но слугите на принца я бяха украсили със стотици свещи, които я осветяваха с меко и топло сияние. В криптата имаше около двайсетина млади мъже и момичета, включително самият принц Селим, всички съвсем голи, с изключение на маските. Едни отпиваха вино от златни бокали, а други си доставяха удоволствие върху каменните саркофази, без да ги е грижа, че така оскърбяват мъртвите. — Тя замълча и потрепери. — Побиха ме тръпки — събирането само по себе си беше възхитително, но сбирка на такова забранено място бе още по-възбуждаща. Не би трябвало да ти казвам, Беси, но веднъж позволих на господин Трилони, градинаря от Хатфийлд, да ме вземе в бараката си, докато жена му работеше в зеленчуковата градина на няма и двайсет крачки от нас.

— Елси!

— Повярвай ми, Беси, един мъж ще го направи навсякъде, където му се удаде възможност, а колкото по-рисковано е мястото, толкова по-голяма е тръпката. Да яздя градинаря, докато гледам жена му, увеличи значително удоволствието ми.