Мэтью Рейли - Турнирът

— Мисля, че Бог отдавна не ни гледа — рече Африди. — Подобни неща може да не стават в Англия, но се правят в половината църковни посолства в Източна Европа. Местният кардинал осигурява, както сам се изразява, „настаняване и услуги“ за всеки гостуващ свещеник. Ако сте мъж, който си пада по мъже, Църквата е вашата организация.

— Разбирам.

— Просто е нечестно, казвам ви! Мен не ме допускат да продавам услуги в рая на техните клиенти! Църквата не бива да се меси в търговията на другите хора. Нейният занаят е да продава спасение. А не да се меси в моята работа.

Докато Африди продължаваше да се оплаква, аз се отдалечих от учителя, привлечена към една голяма боядисана в златно врата. Буквално искреше от златните прашинки. И беше отворена. Побутнах я от любопитство.

Видях богато украсена спалня с огромно легло с балдахин, покрито с фини чаршафи от червен сатен. Леглото бе празно, но над възглавниците висяха две меки въжета. Отгоре имаше надпис на арабски:

Вгледах се внимателно в символите. Вече бях започнала донякъде да разбирам тази писменост и успях да разпозная част от знаците:

Означаваха „принц на короната“.

Нечия груба ръка падна на рамото ми. Над мен се издигаше небръснат мъж, египтянин на вид.

— Ще взема тази! — извика той на гръцки на Африди.

— Определено няма да се получи. — Учителят ми забърза към мен. — Това момиче не работи тук. Махайте се!

Египтянинът се дръпна намусено. Господин Аскам го гледаше как се отдалечава. После надникна в стаята зад златната врата, за да види какво е привлякло вниманието ми, и каза:

— Да вървим, Бес. Приключихме тук.

— Хей, англичанино! — извика след нас Африди. — Така и така си тук, искаш ли жена? Тъй като идваш от името на султана, ще ти дам една без пари!

Без да отговори, господин Аскам ме изведе забързано от бордея.

Излязохме от публичния дом на Африди и се озовахме отново на слънце.

Бях много доволна, че съм се махнала от онова място. Изживяването бе доста изнервящо — тъмният бардак беше място, в което младо момиче като мен можеше да влезе случайно и никога да не излезе. Хубаво бе отново да съм на дневна светлина, на свобода по улиците на Константинопол.

Учителят ми крачеше решително обратно към „Света София“ и двореца.

— Научихте ли нещо? — попитах го. Макар да бях донякъде смутена от описанията на Африди на разюздаността на гостуващите свещеници, не бях научила нищо съществено за разследването от забележките му.

— Доста неща — отвърна той. — Нашият свят се развива бързо, но въпреки това някои хора винаги ще си останат роби на най-първичните си желания. Понякога си мисля, че сме просто животни, облечени в дрехи. Съжалявам, че трябваше да видиш това. Добре ли си?

Намръщих се.

— Гледката с децата не ми хареса. Не знаех, че се случват подобни неща.

Господин Аскам кимна.

— Макар да съжалявам, че видя тези неща, трябва да кажа, че чувствам вина , че стана така. Бес, мнозина биха казали, че никога не бива да виждаш подобни ужаси, че те са удар за деликатните ти чувства. Аз обаче не мисля така.

— Дори гледката да е болезнена? — попитах аз.

— Точно защото е болезнена. Евентуалният бъдещ владетел като теб трябва да види тъмната страна на света, отвратителните места като това, на което бяхме. Защото в противен случай искрено ще вярваш, че всички хора се радват на същия привилегирован живот като теб, докато реалността е съвсем друга. Живеем в свят, в който жените продават телата си на мъже, а децата биват отвличани и продавани в робство в бордеите на големите градове. Трябва да знаеш, че подобни неща се случват.

— Не можехте ли просто да ми кажете ? Така щях да ги знам, без да ми се налага да ги виждам с очите си.

— Не. Няма по-добър урок от това да видиш нещо със собствените си очи.

Стигнахме до „Света София“. Около нея все така имаше огромна тълпа.

— Какъв е планът сега? — попитах аз.

— От онова, което чух и видях дотук, ставам все по-заинтригуван от кардинал Кардоза и посолството му — каза господин Аскам. — То е мястото, на което кардинал Фарнезе е бил отровен с храна, дошла от кухнята на Брунело. А мъртвият вече Брунело е повишил тон на Кардоза, който пък има разправии със собственик на бардак. А сега научаваме от Африди, че вечер там се провеждат безбожни сбирки. Ето защо планът ми е да следвам собствения си съвет и да видя мястото с очите си. Смятам да следя посолството под прикритието на мрака, може би още довечера, и да видя какво става там.