Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Тъкмо затова те оставих. Идваше ми се тук и дойдох. Не мога да чакам разни глупачки.

— Няма дума, много си сладък и мил.

— Обаче ти все пак се домъкна тук, нали?

— Само за да ти кажа какво мисля за теб!

— Ако си въобразяваш, че можеш да ме командваш, малката, дълбоко се лъжеш.

— А пък ти, ако смяташ, че можеш да ми заповядваш, по-добре си помисли пак!

Те се гледаха яростно.

В този момент полковник Мелчет използва възможността и демонстративно се покашля.

Базил Блейк се обърна към него.

— О, забравих, че сте тук. Май е време да си тръгвате, нали? Позволете ми да ви представя — това е Дайна Лий — това е полковник Балон от околийската полиция. А сега, полковник, след като се уверихте, че моята блондинка е жива и в добро състояние, може би ще се посветите по-усърдно върху малката неприятност на стария Бантри. Довиждане!

С почервеняло и навъсено от гняв лице полковник Мелчет каза, преди да прекрачи прага:

— Съветвам ви да внимавате какво говорите, млади човече, защото може много да загазите някъде.

В канцеларията си в Мъч Бенъм полковник Мелчет приемаше подчинените си и изслушваше докладите им.

— … така че всичко изглежда съвсем ясно, сър — инспектор Слак приключваше доклада си. — Мисис Бантри е била в библиотеката след вечеря и си е легнала малко преди десет часа. Когато излязла, тя угасила лампите и се предполага, че никой не е влизал след това. Прислужниците са си легнали около десет и половина, а Лоримър, след като оставил питиетата в преддверието, си легнал в единадесет без четвърт. Никой не е чул нещо необичайно, с изключение на третата прислужница, но тя пък, според мен, е чула прекалено много неща — стенания, сърцераздирателен писък, тайнствени стъпки и не знам какво още. Втората прислужница, с която живеят в една стая, твърди, че през цялата нощ момичето спяло крепко, без никакъв звук. Такива като нея си измислят разни неща и ни създават проблеми.

— А какво ще кажете за насиления прозорец?

— Симънс казва, че е аматьорска работа. Използвано е най-обикновено длето и едва ли се е вдигнал много шум. Сигурно е било длето от дома, но не можахме да го намерим. Но и това е нормално, във всяка къща инструментите постоянно се губят.

— Смятате ли, че някой от прислугата знае нещо?

Доста неохотно инспектор Слак отговори:

— Не, сър, не мисля, че знаят. Те всички изглеждаха шокирани и притеснени. Усъмних се в Лоримър — доста мълчалив човек, знаете, — но не ми се вярва оттам да излезе нещо.

Мелчет кимна. Явно не отдаде значение на мълчаливостта на Лоримър. Енергичният инспектор Слак често произвеждаше подобен ефект у хората, които разпитваше.

Вратата се отвори и влезе доктор Хейдок.

— Реших да се отбия, за да ви нахвърлям някои неща.

— Да, да, радвам се да ви видя. И?

— Не е кой знае какво. Точно както може да се очаква. Смъртта е настъпила вследствие удушаване. Със сатененото коланче на роклята е бил обвит вратът и пристегнат откъм тила. Лесно и просто. Не е било необходимо голяма сила, ако момичето е било изненадано. Няма следи от борба.

— А кога е настъпила смъртта?

— Някъде между десет и полунощ.

— По-точно не може ли да се определи?

Хейдок леко се усмихна и поклати глава.

— Не бих рискувал професионалната си репутация. Не по-рано от десет и не по-късно от полунощ.

— Вие лично на колко часа бихте се спрели?

— Зависи. В камината е горял огън и стаята бе топла. Това забавя вкочаняването на трупа.

— Нещо друго за нея самата?

— Нищо по-особено. Била е млада — някъде на седемнадесет-осемнадесет години. Не много развита в някои отношения, но с изявена мускулатура. Съвсем здрава. И, между другото, била е девствена.

И като кимна с глава, докторът излезе от стаята.

Мелчет се обърна към инспектора:

— Сигурен ли сте, че преди не са я виждали в Госингтън?

— Прислужниците са абсолютно сигурни. Дори се възмутиха. Твърдят, че щели да я запомнят, дори само да са я зърнали в околността.

— Нищо чудно — каза Мелчет. — Екземпляр като нея се забелязва от километри. Я вижте онази русата у Блейк!

— Жалко, че не е тя — каза Слак. — Тогава щяхме да постигнем някакъв напредък.

— Според мен това момиче е дошло от Лондон — каза замислено главният комисар. — Едва ли ще има някаква местна връзка. В такъв случай трябва да уведомим Скотланд Ярд. Това е случай за тях, а не за нас.

— И все пак нещо трябва да я е довело тук — каза Слак и, изпробвайки почвата, додаде: — Може би полковник и мисис Бантри знаят нещо — разбира се, знам, че са ваши приятели, сър…