Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Само за миг Мелчет се запита защо не — Джози не правеше впечатление на голяма моралистка. Но той само каза:

— Бихте ли ми описала кога за последен път видяхте братовчедка си?

— Снощи. Тя и Реймънд правят два демонстративни танца — един в десет и половина, а другия — в полунощ. След първия танц забелязах, че Руби танцува с един млад мъж, гост на хотела. Аз играех бридж във фоайето. Между фоайето и залата за танци има стъклена преграда. Тогава я видях за последен път. Точно след полунощ се появи Реймънд, страшно ядосан. Руби я нямало никъде, а било време за танца. Трябва да ви призная, че направо се вбесих! Това бе една от онези глупости, които младите момичета правят и заради които ги уволняват. Качихме се заедно в стаята й, но там я нямаше. Беше си сменила роклята. Тя танцуваше с дълга розова рокля, но роклята беше метната върху облегалката на един стол. Обикновено не се преобличаше, с изключение на сряда вечер — сряда е официалната вечер за танци. Нямах представа къде е отишла. Накарахме оркестъра да изсвири още един фокстрот, но все още нямаше и следа от Руби. Тогава казах на Реймънд, че аз ще изиграя танца. Избрахме нещо леко, което нямаше да натовари глезена ми, и при това съвсем късо. Въпреки всичко днес глезенът ми пак се поду. Руби все още я нямаше. Чакахме я до два часа сутринта. Страшно й бях ядосана.

Гласът й леко потрепери. Мелчет долови в него истински гняв. За момент той се зачуди. Реакцията изглеждаше по-бурна, отколкото изискваха фактите. Имаше чувството, че не всичко се излага на показ. Той попита:

— А тази сутрин, когато Руби Кийн не се появи, вие отидохте в полицията, така ли?

Той знаеше прекрасно от обаждането на Слак от Дейнмът, че истината бе друга, но искаше да чуе какво ще каже Джозефин Търнър.

Тя не се поколеба:

— Не, не бях аз.

— Защо не, мис Търнър?

Тя му отправи прям поглед.

— На мое място и вие не бихте го направили.

— Така ли мислите?

Джози каза:

— Аз съм длъжна да мисля за работата си. Последното нещо, което хотелът иска, е скандал и особено намеса на полицията. Не мислех, че нещо сериозно се е случило на Руби. Дори и за минута не съм помисляла! Мислех, че се е забъркала с някой младеж. Мислех, че ще си дойде без проблеми и бях готова хубавичко да я накастря, щом се появеше. Осемнадесетгодишните момичета са такива глупачки.

Мелчет се престори, че преглежда записките си.

— А, да, виждам, че в полицията се е обади мистър Джеферсън. Той гост на хотела ли е?

Джозефин Търнър отвърна кратко:

— Да.

Мелчет я попита:

— И защо точно мистър Джеферсън се е обадил?

Джози поглаждаше ръкава на жакета си. Нещо като че ли я възпираше. Отново полковник Мелчет реши, че нещо не се казва докрай. Тя започна доста неохотно:

— Той е инвалид. Той… той лесно се притеснява. Защото е инвалид, нали разбирате?

Мелчет зададе нов въпрос.

— Кой бе младежът, с когото братовчедка ви е танцувала?

— Казва се Бартлет. В хотела е от десетина дни.

— Бяха ли близки в някакво отношение?

— Не, не, нищо специално. Аз поне не знаех.

Отново се прокрадна любопитната нотка на гняв в гласа й.

— А той нещо каза ли?

— Каза, че след танца Руби се качила в стаята си, за да се пооправи.

— И тогава си е сменила роклята?

— Предполагам.

— И това е последното нещо, което знаете? След това тя просто…

— Изчезна — каза Джози. — Така е.

— Мис Кийн познаваше ли някого в Сейнт Мери Мийд? Или в околностите?

— Не знам. Може би. Вижте, много млади мъже от околността идват в „Мажестик“. Няма да знам кой откъде е, освен ако сам не каже.

— Някога да сте чули братовчедката ви да споменава Госингтън?

— Госингтън? — Джози бе силно учудена.

— Госингтън Хол.

Тя поклати глава.

— Не съм го чувала това място.

Тонът й бе убедителен. Долавяше се също и определено любопитство. Мелчет поясни:

— Тялото бе намерено в Госингтън Хол.

— Госингтън Хол? Колко невероятно.

Мелчет си помисли: „ Невероятно е точната дума“, а на глас попита:

— Познавате ли полковник или мисис Бантри?

Отново тя поклати отрицателно глава.

— А мистър Базил Блейк?

Тя леко се намръщи.

— Мисля, че съм чувала това име. Да, сигурна съм… но нищо не си спомням за него.

Усърдният инспектор Слак подаде на началника си лист от бележник. На него бе написано:

„Полковник Бантри е вечерял в «Мажестик» миналата седмица.“

Мелчет вдигна очи и срещна погледа на Слак. Главният комисар кипеше. Слак бе трудолюбив и старателен офицер и Мелчет никак не го обичаше. Но не можеше да пренебрегне това предизвикателство. Инспекторът негласно го обвиняваше във фаворизиране на своята класа, в прикриване на стар свой съученик.