Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Той се обърна към Джози.

— Мис Търнър, бих желал, ако нямате нищо против, да дойдете с мен до Госингтън Хол!

Изричайки тези думи, Мелчет отправи хладен и предизвикателен поглед към Слак, като почти пропусна край ушите си измърмореното съгласие на Джози.

От дълго време в Сейнт Мери Мийд не бе имало по-вълнуваща сутрин.

Първата, която разпространи шокиращата новина, бе мис Уедърби, дългоноса и кисела стара мома. Тя се отби при съседката си, мис Хартнел.

— Извинете, че идвам толкова рано, скъпа, но предполагам, че сигурно не сте чули новината?

— Каква новина? — попита мис Хартнел. Тя притежаваше дълбок, басов глас и неуморно посещаваше бедните, колкото и горките да се стараеха да избегнат грижите й.

— За трупа в библиотеката на полковник Бантри, женски труп…

— В библиотеката на полковник Бантри?

— Да. Не е ли ужасно?

— Бедната му съпруга! — мис Хартнел се опита да прикрие дълбокото удоволствие, което я обземаше.

— Да, представете си. Не вярвам тя да си е имала и най-малката представа.

Мис Хартнел отбеляза осъдително:

— Тя прекалено много мислеше за градината си и твърде малко за съпруга си. Мъжът трябва винаги да се държи под око! — Тя повтори с чувство: — Винаги!

— Знам, знам. Жестоко е, нали?

— Чудно ми е какво ще каже Джейн Марпъл. Тя дали е знаела нещо, как мислите? Има страхотен нюх за тези неща.

— Джейн Марпъл вече ходи в Госингтън.

— Какво? Тази сутрин?

— Много рано. Преди закуска.

— Виж ти! Божичко! Искам да кажа — това че е прекалено. Всички знаем как Джейн обича си вре носа навсякъде, обаче това е направо неприлично.

— О, ама самата мисис Бантри я извикала.

— Мисис Бантри я извикала?

— Е, бяха изпратили колата… Караше я Мъсуел.

— Боже мой! Колко странно…

Двете замълчаха за миг, за да асимилират информацията.

— На кого бил трупът? — попита мис Хартнел.

— Нали знаете онази ужасна жена, дето посещава Базил Блейк?

— Онази изрусена блондинка? — мис Хартнел бе леко изостанала от модата и не правеше разлика между изрусена и платиненоруса. — Онази, дето почти гола се пече в градината?

— Да, мила. Лежала пред камината… удушена!

— Какво говорите? В Госингтън?

Мисис Уедърби закима многозначително.

— Значи… полковник Бантри също…?

Отново мис Уедърби закима усърдно.

— О!

Последва нова пауза, в която дамите се наслаждаваха на това ново допълнение към селския скандал.

— Каква ужасна жена — протръби с праведен гняв мис Хартнел.

— Съвсем, ама съвсем разпусната, боя се, че трябва да кажа.

— И полковник Бантри, толкова мил, скромен човек…

Мис Уедърби изрече с подобаващ патос:

— Тихите води често са най-страшни. Джейн Марпъл винаги го казва.

Мисис Прайс Ридли бе една от последните, които научиха.

Тя бе богата, властна вдовица. Живееше в просторен дом близо до този на викария. Информира я дребната прислужница Клара.

— Жена ли, Клара? Мъртва? В библиотеката на полковник Бантри?

— Да, мадам. И казват, че на себе си нямала абсолютно нищо.

— Достатъчно, Клара, не е нужно чак в такива подробности.

— Да, мадам, и казват още, че отначало мислели, че е приятелката на мистър Блейк, онази, дето през уикендите идва в новата къща на Букър. Обаче сега казват, че била съвсем друга. А пък синът на продавача на риба казал, че никога не е очаквал такова нещо от полковник Бантри, дето всяка неделя обикалял с дискоса в църквата.

— По света има много зло, Клара — каза мисис Прайс Ридли. — Нека това да ти е за урок.

— Да, мадам. Мама казва, че никога няма да ме даде в къща, където има мъж.

— Достатъчно, Клара!

От къщата на мисис Прайс Ридли до дома на викария бе само една крачка.

Мисис Прайс Ридли има късмет да намери викария в кабинета му.

Викарият, мил човек на средна възраст, винаги научаваше нещата последен.

— Такова ужасно нещо — изрече мисис Прайс Ридли задъхана, защото бе бързала по пътя. — Почувствах, че трябва да се посъветвам с вас, да чуя вашите напътствия, драги мистър Клемънт.

Викарият бе леко смутен. Той попита:

— Да не би да се е случило нещо?

— Да се е случило нещо ли! — мисис Прайс Ридли драматично повтори въпроса му. — Най-ужасният скандал! Никой от нас не е подозирал такова нещо. Безпътна жена, напълно без дрехи, удушена пред камината на полковник Бантри.

Викарият се вторачи в нея. После я попита: