Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— А сега — добави мис Марпъл — има друга трагедия…

— О, да, но тя няма нищо общо с трагедията на Джеферсънови.

— Тъй ли мислите? Мистър Джеферсън се обадил в полицията.

— Права си… Знаете ли, Джейн, това е много любопитно…

Полковник Мелчет имаше пред себе си един изключително притеснен хотелски управител. С него беше главен инспектор Харпър от полицията в Гленшир и неизбежният инспектор Слак — последният се чувстваше доста засегнат от узурпацията на случая от страна на главния комисар.

Главен инспектор Харпър бе готов да успокоява почти докарания до сълзи мистър Прескът, докато полковник Мелчет бе по-склонен към твърди мерки.

— Няма смисъл от сантименталности — каза той остро. — Момичето е мъртво — удушено. Имате късмет, че не са я удушили в хотела ви. Сега случаят е в друга община и заведението ви много леко ще се отърве. Но ние сме длъжни да проведем разследването си и колкото по-рано, толкова по-добре. Можете да разчитате на нас, ще бъдем дискретни и тактични. Затова моля да прекратите с хленченето и да се овладеете. Какво знаете за това момиче?

— Нищо не знаех, абсолютно нищо. Доведе я Джози.

— Джози отдавна ли е тук?

— Две години, не — три.

— И вие сте доволен от нея?

— Да. Джози е добро момиче, много симпатична. Компетентна. Тя се харесва на хората, умее да изглажда конфликтите — знаете, че на бридж хората често се ядосват… — полковник Мелчет кимна разбиращо. Жена му бе страстна бриджорка, но изключително слаб играч. Мистър Прескът продължи: — Джози умее да успокоява хората. Знае как да работи с тях — хем любезна, хем твърда, разбирате какво искам да кажа.

Полковникът отново кимна. Сега вече знаеше за какво му напомняше Джозефин Търнър. Въпреки грима и елегантната външност в нея прозираше нещо от характера на детска учителка.

— Разчитам на нея — продължи Прескът. Тонът му стана малко натъжен. — Защо трябваше да ходи по тези хлъзгави камънаци? Тук си имаме такъв хубав плаж. Защо не се къпе на плажа? Да падне и да си счупи глезена. Не беше честно спрямо мен . Плащам й да танцува, да играе бридж и да поддържа доброто настроение у хората, а не да ходи по скали и да си чупи глезена. Танцьорите трябва да внимават за краката си, не да рискуват. Тогава много се ядосах. Не беше честно спрямо хотела.

Мелчет прекъсна рецитацията:

— И тогава тя предложи това момиче — братовчедка си — да я замести?

Прескът потвърди.

— Точно така. Идеята ми допадна. Имайте предвид, че нищо допълнително не трябваше да плащам. Можех да осигуря легло и храна на момичето, но за заплата трябваше да се разберат с Джози. Това беше уговорката. За самото момиче лично аз нищо не знаех.

— Но тя се оказа подходяща?

— О, да, с нея всичко бе наред. Е, беше много млада, стилът й бе малко евтин за място като нашето, но имаше приятни обноски — тиха, учтива. Танцуваше добре. Хората я харесваха.

— Хубава ли беше?

От подутото и посиняло лице на трупа това бе трудно да се определи.

Прескът прецени:

— Средна хубост. Малко лисича физиономия. Без грим не би хванала око. Но в общи линии успяваше да изглежда симпатична.

— Около нея навъртаха ли се младежи?

— Разбирам накъде биете, сър — оживи се Прескът. — Лично аз не съм забелязал нещо особено. Едно-две момчета се навъртаха известно време — но всичко беше в рамките на задълженията й. Имам предвид нищо, заради което да я удушат. Тя много се разбираше с по-възрастните хора — обичаше да бърбори, почти като малко дете, и на тях това им харесваше. Забавляваше ги.

С дълбок, меланхоличен глас главен инспектор Харпър запита:

— Мистър Джеферсън, например?

Управителят кимна утвърдително.

— Да, точно мистър Джеферсън имах предвид. Тя много често сядаше с него и семейството му. Понякога ходеха на разходка с кола. Мистър Джеферсън обича младите хора и е много добър с тях. Само, моля, не ме разбирайте погрешно. Мистър Джеферсън е инвалид. Той може да се придвижва само с количката си. Но много обича да гледа как младите се забавляват — когато играят тенис, когато са на плажа. Често им организира партита. Харесва младежите и не изглежда огорчен от живота, въпреки че би имал право. Всички го обичат, и, бих казал, човек с прекрасен характер.

Мелчет попита:

— А той проявяваше ли интерес към Руби, Кийн?

— Мисля, че му беше приятно да я слуша.

Харпър каза:

— И той беше човекът, който съобщи в полицията за изчезването й?