Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Мисис Бантри се обърна към Джози:

— Искате ли да видите къде се е случило? Или може би не желаете?

След къса пауза Джозефин каза:

— Да, мисля, че искам.

Мисис Бантри я поведе към библиотеката. Следваха ги мис Марпъл и Мелчет.

— Тя лежеше ето там — мисис Бантри драматично посочи мечата кожа пред камината.

— О! — Джози потръпна. В същото време тя изглеждаше смаяна. Каза със сбърчени вежди: — Просто не мога да проумея! Не мога!

— Ние също не можем — натърти мисис Бантри.

Джози внимателно започна:

— Мястото е толкова необичайно… — и спря.

Мис Марпъл леко кимна, изразявайки съгласието си с недоизказаната мисъл.

— Това именно — прошепна тя — прави всичко толкова интересно.

— Е, хайде, мис Марпъл — обади се Мелчет добродушно, — нима вече не сте намерили обяснението?

— О, да, имам обяснение . Доста приемливо, при това. Но, разбира се, това е само моя собствена идея . — Тя продължи: — Томи Бонд и мисис Мартин, новата учителка. Тя отишла да навие часовника и от него изскочила жаба.

Джозефин Търнър изглеждаше озадачена. Когато всички вкупом напуснаха стаята, тя прошепна на ухото на домакинята:

— Старата дама в ред ли е?

— Напълно! — възмутено отвърна мисис Бантри.

— Извинявайте, просто останах с впечатление, че тя се мисли за жаба или нещо такова.

В това време през страничната врата влезе полковник Бантри. Докато го запознаваше с Джозефин Търнър, Мелчет внимателно наблюдаваше, но не забеляза никакъв интерес или следа от разпознаване в лицето на младата жена. Комисарят въздъхна облекчено. По дяволите Слак и неговите инсинуации!

В отговор на въпроса на мисис Бантри Джози разказваше историята по изчезването на Руби Кийн.

— Сигурно страшно сте били разтревожена, мила — каза мисис Бантри.

— Бях повече ядосана, отколкото разтревожена. Вижте, аз тогава не знаех, че нещо се е случило с нея.

— И все пак — включи се мис Марпъл — вие сте се обадили в полицията. Не си ли мислехте, че избързвате ?

Джози възкликна:

— Само че не бях аз! Обади се мистър Джеферсън.

Мисис Бантри се учуди.

— Джеферсън?

— Да, той е инвалид.

— Да не е Конуей Джеферсън? Та аз го познавам много добре. Той ни е стар приятел. Артър, слушай — Конуей Джеферсън. Отседнал е в „Маджестик“ и той се обадил на полицията. Не е ли това съвпадение?

Джозефин Търнър се обади:

— Миналото лято той също беше в хотела.

— Виж ти! А ние въобще не сме знаели. Не съм го виждала отдавна — тя се обърна към Джози: — Как е той сега?

Джози преценяваше.

— Мисля, че се чувства прекрасно, да, прекрасно. Е, като се има предвид… нали разбирате. Винаги е жизнерадостен, винаги се шегува.

— А семейството му с него ли е?

— Сигурно питате за мистър Гаскел? И за младата мисис Джеферсън? И Питър? О, да.

Споменаването на семейство Джеферсън като че ли промени нещо в досегашната приятна откритост на Джозефин Търнър. Когато заговори за тях, в гласа й се появи някаква неестествена нотка.

Мисис Бантри каза:

— Те са много мили, нали? Младите, искам да кажа.

Доста несигурна, Джози отговори:

— О, да, да. Аз… ние… да, много са мили, наистина .

— И какво — попита мисис Бантри, докато гледаше през прозореца след отдалечаващата се кола на главния комисар — искаше да каже тя с това „да, наистина“ ? Не мислите ли, Джейн, че има нещо…

Мис Марпъл я прекъсна нетърпеливо.

— Точно така! Веднага се забеляза. Щом стана дума за Джеферсънови, изведнъж се смени поведението й. Дотогава се държеше съвсем естествено.

— Но на какво се дължи това, Джейн?

— Как да ви кажа, скъпа, вие ги познавате, не аз. Просто усещам, че в тях има нещо , както сама казахте, което я тревожи. И още нещо — забелязахте ли, че когато я попитахте дали се е безпокоила за младото момиче, тя каза, че много се е ядосала! И наистина изглеждаше ядосана — много ядосана. А това за мен е много интересно . Имам чувството — може би греша — че това е основната й реакция във връзка със смъртта на момичето. Тя не я е обичала, сигурна съм. Изобщо не изглежда натъжена. Но определено смятам, че мисълта за това момиче, Руби Кийн, я вбесява . И е много интересно да се разбере защо?

— Ще разберем! — каза мисис Бантри. — Ще отидем в Дейнмът и ще отседнем в „Мажестик“, да Джейн, вие също. Нуждая се от малка почивка заради нервите ми след всичко, което се случи тук. Няколко дни в „Мажестик“ — ето какво ни трябва. И ще се запознаете с Конуей Джеферсън. Той наистина е симпатичен човек. Историята му е толкова тъжна! Имаше дъщеря и син и страшно ги обичаше. И двамата бяха женени, но продължаваха да прекарват доста време у дома. Съпругата му също беше много мила жена и той я обожаваше. Една година, като се връщали от Франция, самолетът катастрофирал. Всички загинали — пилотът, мисис Джеферсън, Розамунд и Франк. Нозете на Конуей били толкова пострадали, че се наложило ги ампутират. Но той се държи прекрасно — какъв кураж! Беше невероятно активен човек и изведнъж — безпомощен инвалид, но никога не се оплаква. С него живее снаха му, тя била вдовица, когато Франк се оженил за нея, и има син от първия си брак — Питър Кармоди. И двамата живеят с Конуей. И Марк Гаскел, съпругът на Розамунд, беше много често с тях. Цялото нещо беше една ужасяваща трагедия.