Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Намираше се на не повече от половин километър от центъра на селото в нов парцел за застрояване оттатък „Синия глиган“, закупен от предприемчивия Букър, и гледаше към един особено добре запазен селски път. Госингтън Хол се намираше на около километър и половина по същия път.

Когато се разчу, че „Новата къща на Букър“ е била купена от филмова звезда, жителите на селото проявиха жив интерес. Всички с нетърпение очакваха появата на легендарната личност и, трябва да се признае, че що се отнася до външен вид, Базил Блейк оправда всички очаквания. Но малко по малко истината излезе наяве. Базил Блейк не беше филмова звезда, не беше дори актьор. Той заемаше твърде ниско стъпало в йерархията на петнадесетината служители, занимаващи се с декорите в Лемвил студио, където се помещаваше ръководството на компанията „Бритиш Ню Ера филмс“. Момите за женене в селото загубиха интерес, а господстващата прослойка от критично настроени стари моми произнесе присъдата си над стила му на живот. Единственият, който остана доволен от идването му, бе собственикът на „Синия глиган“, защото доходите на заведението значително се увеличиха благодарение на Базил и неговите приятели.

Полицейската кола спря пред разкривената селска порта, продукт на въображението на мистър Букър, и полковник Мелчет, хвърляйки неодобрителен поглед към облицованата с дърво половина на „Чатсуърт“, доближи предната врата и решително почука.

Отворено му бе много по-бързо, отколкото очакваше. Млад мъж с права и доста дълга черна коса, облечен в оранжеви кадифени панталони и турскосиня риза, му се сопна:

— Какво искате?

— Вие ли сте Базил Блейк?

— Разбира се, че съм аз.

— Ще се радвам да поговоря с вас, мистър Блейк, ако е възможно.

— Кой сте вие?

— Аз съм полковник Мелчет, главен полицейски комисар на областта.

Мистър Блейк каза пренебрежително:

— Не думайте, колко забавно!

И полковник Мелчет разбра какво искаше да каже полковник Бантри, защото, влизайки след Блейк, на него също му се прииска да го срита.

Все пак той се овладя и направи опит да говори учтиво:

— Ставате рано, мистър Блейк.

— Ами. Изобщо не съм си лягал.

— Наистина ли?

— Обаче не мисля, че сте дошли да се интересувате кога си лягам, пък ако е така, това ще е голяма загуба на време и пари от страна на държавата. Какво искате да говорите с мен?

Полковник Мелчет прочисти гърлото си.

— Разбирам, мистър Блейк, че миналия уикенд сте имали гостенка… ъ-ъ-ъ… млада, русокоса дама.

Базил Блейк го погледна, отмятайки глава, и огласи стаята с гръмогласен смях.

— Да не би старите кокошки от селото да са се оплаквали? За морала ми? По дяволите, не е работа на полицията да се меси в морала на хората. Вие трябва да го знаете най-добре.

— Както сам отбелязахте — каза Мелчет сухо, — вашият морал изобщо не ме засяга. Дошъл съм при вас, защото млада руса жена с… ъ-ъ-ъ… малко екзотична външност е била намерена мъртва.

— А! — Блейк го погледна втренчено. — Къде?

— В библиотеката на Госингтън Хол.

— В Госингтън? При стария Бантри? Страхотно. Този дърт Бантри! Този дърт мръсник!

Полковник Мелчет почервеня. През подновеното кикотене на младежа той остро каза:

— Моля ви да мерите думите си, сър. Дойдох да ви питам дали можете да хвърлите някаква светлина върху случая.

— Идвате да ме питате дали не ми липсва някоя блондинка? Това ли е? Защо трябва — а, виж ти, какво е това?

Пред входа със скърцане на спирачки спря кола. От нея се изниза млада жена, облечена в плющяща на вятъра пижама в черно и бяло. Тя бе със силно начервени устни, начернени клепачи и платиненоруса коса. Приближи се до вратата, отвори я със замах и ядно възкликна:

— Защо ми избяга, грубиян такъв?

Базил Блейк се беше изправил.

— А, ето те и теб! Че защо да не те оставя? Казах ти да се омиташ, а ти отказа.

— От къде на къде ще правя нещо, само защото ти си ми казал? Беше ми приятно.

— Да, с онзи мръсник Розенберг. Ти много добре знаеш що за стока е той.

— О, значи ревнуваме!

— Само недей да се ласкаеш. Просто мразя гледката на пияни момичета, които се оставят в ръцете на някакъв отвратителен субект от централна Европа.

— Това е гадна лъжа. Ти самият беше пийнал доста и флиртуваше с оная чернокоса испанска кучка.

— Щом те вземам със себе си на парти, очаквам да се държиш както подобава.

— Не разрешавам да ми нареждат какво да правя, ясно ли ти е? Ти каза, че ще отидем на партито и след това ще дойдем тук. Само че аз не си тръгвам от партита преди аз самата да съм го решила.