Агата Кристи - Трупът в библиотеката

А върху мечата кожа пред камината бе проснато нещо ново, сурово и мелодраматично.

Фрапантната фигура на момиче. Момиче с неестествено руса коса, грижливо коафирана в сложни къдрици. Стройното тяло бе облечено във вечерна рокля — без гръб, от бял сатен, обшит с блестящи пайети. Лицето бе с тежък грим, пудрата гротескно изпъкваше върху подутата синя кожа, тушът от клепачите се бе стекъл върху разкривените бузи, устните, покрити с алено червило, изглеждаха като прясно отворена рана. Ноктите на ръцете й бяха покрити с кървавочервен лак, тези на краката — също. Бе обута в евтини сребърни сандалети. Всичко бе евтино, блестящо, дори екстравагантно на фона на солидния, старомоден комфорт на библиотеката на полковник Бантри.

Мисис Бантри каза тихо:

— Виждате какво имам предвид, нали? Това просто не може да бъде!

Старата дама кимна, а след това дълго време не отдели замислен поглед от свитото тяло. Най-сетне изрече тихо:

— Тя е много млада.

— Ами да, наистина! — Мисис Бантри определено бе изненадана от току-що направеното откритие.

Мис Марпъл се наведе. Тя не докосна момичето. Само разгледа ноктите на ръцете й, впити в предната част на роклята, като че борещи се за сетна глътка въздух.

Чу се шумът от гуми на кола по чакъла пред гъшата. Поручик Полк каза стреснато:

— Това трябва да е инспекторът…

В подкрепа на вродената му вяра към дворянство то мисис Бантри мигновено се запъти към вратата. Мис Марпъл я последва. Мисис Бантри каза:

— Няма страшно, Полк.

Поручик Полк почувства огромно облекчение.

Припряно преглъщайки последната хапка от препечената филийка с портокалово сладко с помощта на глътка кафе, полковник Бантри излезе в преддверието и с облекчение видя полковник Мелчет, главния полицейски комисар на областта, да излиза от колата, придружаван от инспектор Слак. Мелчет бе приятел на полковника. Слак не му се нравеше много — за разлика от името си 3 3 Slack означава „отпуснат“. — Б.пр. той бе енергичен човек, при когото се съчетаваха деловитост и подчертано неуважение към тези, които не смяташе за важни.

— Добро утро, Бантри — каза главният комисар. — Реших, че ще е по-добре да дойда лично. Тази работа изглежда… ъ-ъ-ъ… доста странна.

— Тя е… Тя е… — полковник Бантри не можеше да намери подходящи думи. — Тя е невероятна, неправдоподобна!

— Имате ли представа коя е жената?

— Ни най-малка. Никога преди не съм я виждал.

— Икономът знае ли нещо? — запита Слак.

— Лоримър е също толкова объркан, колкото и аз.

— Мд-а-а — каза Слак, — чудна работа.

Полковник Бантри предложи:

— В трапезарията е сервирана закуска, Мелчет. Ще желаете ли?

— Не, не, по-добре да се хващаме за работа. Хейдок всеки момент трябва да дойде. А, ето го и него.

Пред входа спря друга кола и от нея слезе доктор Хейдок — едър и широкоплещест. Освен другата си работа, той служеше и като полицейски лекар. От втора кола слязоха двама цивилни полицаи, единият с фотоапарат в ръка.

— Вече всички сме на линия, нали? — каза главният комисар. — Добре. Да вървим. В библиотеката, така ми каза Слак.

Полковник Бантри простена:

— Невероятно! Вижте, когато сутринта жена ми настояваше, че прислужницата е влязла и съобщила, че в библиотеката имало труп, просто не повярвах.

— О, това напълно го разбирам. Надявам се, съпругата ви не е много разтревожена от случката.

— Тя се държи великолепно, наистина великолепно. Сега с нея е мис Марпъл — онази дама от селото, знаете.

— Мис Марпъл? — Главният комисар не успя да прикрие сепването си. — Защо я е повикала?

— О, жените имат нужда една от друга, нали така?

Полковник Мелчет се засмя:

— Ако питате мен, жена ви е решила да опита местно разследване. Мис Марпъл определено е местният детектив. Веднъж ни даде добър урок, нали, Слак?

Инспектор Слак каза:

— Тогава беше различно.

— Какво беше различното?

— Беше местен случай, сър. Старата дама знае всичко, което става в селото, това е факт. Но тук няма да бъде в свои води.

Мелчет каза сухо:

— А вие все още не можете да се похвалите кой знае с какво за случая, Слак.

— Само почакайте, сър. Няма да ми отнеме много време да го разнищя.

В трапезарията мисис Бантри и мис Марпъл закусваха на свой ред.

След като обслужи гостенката си, мисис Бантри изрече нетърпеливо:

— Е, Джейн?

Мис Марпъл я погледна леко озадачено.

С надежда мисис Бантри каза: