Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Дори за телеграма беше рано, защото пощата отваряше едва в осем.

— Сигурно грешат номера — реши мис Марпъл.

След това предположение тя се отправи към телефона и прекъсна дрънченето му като вдигна слушалката.

— Да? — каза тя.

— Вие ли сте, Джейн?

— Да, аз съм. Много рано сте станали, Доли.

Гласът на мисис Бантри звучеше в слушалката задъхано и притеснено.

— Случи се нещо ужасно.

— О, Боже мой.

— Току-що намерихме труп в библиотеката.

— Намерихте какво?

— Знам. Не е за вярване, нали? Искам да кажа, че такива неща се случват само в книгите. Наложи ми се цели часове да споря с Артър тази сутрин, преди да слезе и да се убеди сам.

Мис Марпъл се опита да се овладее. Тя попита тихо:

— Но… чий е трупът?

— На една блондинка.

— На какво?

— Една руса жена. Красива блондинка — също като в книгите. Никой от нас не я е виждал преди. Просто си лежи там, в библиотеката. Мъртва. Затова трябва веднага да дойдете.

— Искате да дойда у вас?

— Да, изпращам колата да ви вземе.

Мис Марпъл бе изпълнена със съмнения:

— Разбира се, скъпа, ако мислите, че мога да ви утеша…

— Не ми трябва утеха. Вие нали сте толкова сведуща по труповете.

— О, не, моля ви! Моите малки успехи са предимно теоретични.

— Но разбирате от убийства. Вижте, тя е била убита, удушена. Чуйте какво смятам — тъй и тъй ме е сполетяло убийство в дома ми, защо тогава да не се позабавлявам малко, ако ме разбирате правилно. Ето защо искам да дойдете и да ми помогнете да разнищя цялата тази история, да открия убиеца и всичко останало. Цялата тази работа е страшно вълнуваща, нали?

— Е, разбира се, скъпа, ако мислите, че с нещо мога да помогна.

— Прекрасно! Артър направо ми ходи по нервите. Според него това изобщо не би трябвало да ме забавлява. Естествено, разбирам, че е много тъжно и така нататък, но пък изобщо не познавам момичето, а и когато я видите, ще се уверите какво имам предвид, като казвам, че тя изобщо не изглежда истинска .

Мис Марпъл слезе от колата на семейство Бантри леко задъхана. Шофьорът любезно й бе отворил вратата.

Полковник Бантри бе излязъл на стълбището изглеждаше леко озадачен.

— Мис Марпъл? Ъ-ъ-ъ… приятно ми е да ви видя.

— Жена ви ми телефонира — обясни мис Марпъл.

— Чудесно, чудесно. Някой трябва да бъде с нея. В противен случай няма да издържи. За момента се държи храбро, но нали знаете как…

В този момент се появи самата мисис Бантри и подвикна:

— Я по-добре се върни в трапезарията и си довърши закуската, Артър. Беконът ти ще изстине.

— Мислех, че инспекторът пристига — оправда се полковник Бантри.

— Той съвсем скоро ще бъде тук — каза мисис Бантри. — Затова е важно да си закусил, преди той ха дойде.

— Ти също. Ела да хапнеш нещо, Доли…

— Ще дойда след минутка — отвърна мисис Бантри. — Хайде, Артър.

Полковник Бантри бе натикан в трапезарията подобно на избягала от курника кокошка.

— Готово! — възкликна мисис Бантри триумфално. — Хайде сега.

Тя поведе приятелката си по дългия коридор съм източното крило на къщата. Пред библиотеката дежуреше поручик Полк. Той спря мисис Бантри с авторитетен вид:

— Страхувам се, че никой няма право да влиза, мадам. Разпореждане на инспектора.

— Глупости, Полк. Познавате мис Марпъл прекрасно.

Поручик Полк призна, че познава госпожицата.

— Много е важно тя да види трупа — каза мисис Бантри. — Не бъдете инат, Полк. В края на краищата това е моята библиотека, нали?

Поручик Полк отстъпи. У него навикът да отстъпва пред дворянството бе вроден. Помисли си, че не е задължително инспекторът да научи.

— Нищо не бива да се докосва — предупреди той дамите.

— Разбира се — нетърпеливо изрече мисис Бантри. — Това го знаем. Ако желаете, влезте с нас да погледнете.

Поручик Полк се възползва от предложението. И без това възнамеряваше да постъпи така.

Мисис Бантри триумфално преведе приятелката си през библиотеката към огромната старомодна камина. С чувство на върховен драматизъм тя изрече:

— Ето!

В този момент мис Марпъл разбра какво се криеше зад фразата, че мъртвото момиче не изглежда истинско. Библиотеката бе стая, типична за собствениците си. Просторна, поовехтяла и разхвърляна. Тук имаше фотьойли — големи и изтъркани от употреба; лули, книги и документи бяха разхвърляни по голямата маса. На стените висяха един-два хубави стари фамилни портрета, няколко лоши викториански 2 2 Викториански — от периода на царуване на английската кралица Виктория (1837–1901 г.). — Б.пр. акварела и няколко ловни сцени с претенции да изглеждат комични. В ъгъла имаше голяма ваза с маргарити. Цялата приглушена атмосфера излъчваше определена непретенциозност. Тя внушаваше дълго, фамилиарно използване и принадлежност към традицията.