Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Не ви ли напомня нещо?

Мис Марпъл се славеше със способността си да свързва тривиалните проблеми на селото с други, по-сериозни, и по този начин да ги осветлява.

— Не — каза мис Марпъл замислено, — не мога да го твърдя със сигурност. Поне за момента. Нещо ми напомни за най-малката дъщеря на мисис Чети — Еди, нали я знаете — но си мисля, че това е само защото нещастното момиче си е гризало ноктите и зъбите й малко стърчат. Нищо повече. И, разбира се — мис Марпъл продължи с този паралел, — Еди също си падаше по това, което наричам евтина елегантност.

— Имате предвид роклята? — попита мисис Бантри.

— Да, крещящ сатен от недобро качество.

— Знам. Някое от онези неприятни магазинчета, където всичко струва по една гвинея 4 4 Гвинея — парична мярка — 105 пенса (21 шилинга до 1971 г.), за която няма монета или банкнота, а се използва само за оценка на стоки, услуги и т.н. — Б.пр. — каза мисис Бантри и продължи с надежда: — А какво стана с Еди?

— Вече работи на друго място и чух, че се справяла доста добре.

Мисис Бантри се почувства леко разочарована. Търсенето на паралел в селото май нямаше да бъде от голяма полза.

— Не проумявам — продължи тя, — какво може да е дирила в кабинета на Артър. Полк каза, че прозорецът бил насилен. Може да са влезли с някой крадец и след това да са се скарали — но това е глупаво, нали?

— Не може да се каже, че е облечена като за взлом — заяви мис Марпъл замислено.

— Не, била е облечена за танци или пък за някакво парти. Но тук такива неща няма, нито пък наблизо.

— Н-н-не. — Мис Марпъл изглежда се съмняваше.

Мисис Бантри не издържа:

— Нещо май се досещате, Джейн.

— О, просто се чудех…

— Да?

— Базил Блейк.

Мисис Бантри възкликна:

— О, не!

После добави, сякаш искаше да обясни:

— Познавам майка му.

Двете жени се спогледаха. Мис Марпъл въздъхна и поклати глава.

— Напълно разбирам чувствата ви.

— Селина Блейк е най-приятната жена, която можете да си представите. Живият й плет е направо великолепен, направо позеленявам от завист, като го гледам. И е толкова щедра с разсада си.

Като подмина тези съображения на своята домакиня, мис Марпъл каза:

— И все пак знаете колко много се говори.

— О, знам, как да не знам. И Артър, разбира се, просто побеснява, когато чуе името му. Той наистина бе много груб с Артър и оттогава Артър не ще и да знае за него. Базил Блейк, като повечето младежи днес, се подиграва с хора, които държат на училището, където са учили, или на Империята и все от този род неща. А пък да не говорим за това как се облича!

Мисис Бантри продължи:

— Хората казват, че на село нямало значение как се обличаш. Глупости! Точно на село всичко се забелязва. — Тя направи пауза и добави дълбокомислено: — А беше такова прекрасно бебе.

— В неделния вестник имаше прекрасна снимка на убиеца от Чевиът като бебе — забеляза мис Марпъл.

— О, Джейн, да не би да мислите, че той …

— Не, не, скъпа. Изобщо нямах това предвид. Това би значело да се избързва със заключенията. Просто искам да си обясня присъствието на тази млада жена тук. Сейнт Мери Мийд е толкова необичайно място за това. И си помислих, че единственото обяснение е Базил Блейк. Той организира партита. Помните ли миналия юни — имаше гости от Лондон. Викове, песни — такъв ужасен шум — всички бяха много пияни. Старата мисис Бери ми каза, че на другия ден заварила всичко с главата надолу и навсякъде имало изпочупени чаши и бутилки. А във ваната спяла млада жена почти както я е майка родила .

Мисис Бантри не остана по-назад, като заяви:

— Сигурно са били от киното.

— Вероятно. А освен това — предполагам, че сигурно сте чули — през последните уикенди водил със себе си една млада жена — изрусена почти до бяло.

Мисис Бантри възкликна:

— Да не смятате, че е точно тази?

— Е, и аз това се питам. Разбира се, никога не съм я виждала отблизо — само като слизаше или се качваше в колата — и веднъж я видях да се пече на слънце в градината, само по шорти и сутиен. Не успях да видя лицето й, а пък и тези момичета с техния грим, прически и лакирани нокти изглеждат съвсем еднакво.

— Да. И все пак, може тя да е. Това е идея, Джейн.

Точно същата идея разискваха полковниците Мелчет и Бантри в момента.

Главният комисар, след като видя тялото и даде разпореждания на подчинените си, се оттегли със стопанина на дома в кабинета му в срещуположното крило.