Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Какво ти каза Пам?

— Вървяхме по алеята към автобуса — точно преди да отидем на сбирката. Тя ме попита дали мога да пазя тайна и аз отговорих, че мога, и тя ме накара да се закълна, че на никого няма да кажа. След сбирката щяла да отиде в Дейнмът за пробни снимки за някакъв филм! Запознала се с един продуцент на филми, който току-що се бил завърнал от Холивуд. Търсел определен тип образ и казал на Пам, че тя била точно това, което той търсел. Предупредил я обаче да не си въобразява много. Казал, че докато не бъдат направени пробни снимки, нищо не можело да се кажа със сигурност. Можело и нищо да не се получи. Всички зависело от това колко е фотогенична. Ролята била нещо подобно на героините на Бергнер. Затова търсел съвсем младо момиче. Щяло да се разказва за ученичка, която разменя мястото си с една театрална критичка и прави бляскава кариера. Пам често играеше в училищни пиеси и беше много добра актриса. Той й казал, че имала данни за актриса, но ако бъдела одобрена, трябвало много усилено да учи за актриса. Не било само удоволствия, ами дяволски много трябвало да се работи. Питал я дали мисли, че ще може да издържи на такъв живот?

Флорънс Смол спря, за да си поеме дъх. Мис Марпъл изпита огромно съжаление, докато слушаше сладникавата, като че взета от булеварден роман или киносценарий, история за изкусяването на нещастното момиче. Както и повечето момичета на нейна възраст, Памела Рийвс със сигурност е била предупредена да не разговаря с непознати, но мечтата за блестяща филмова кариера се е оказала по-силна. Всякакво благоразумие е било забравено за един миг.

— Той бил много делови — продължи разказа си Флорънс. — Казал й, че ако пробните снимки се окажат успешни, щял да сключи договор с нея и тъй като била много млада и неопитна, трябвало да потърси адвокат, който да брани интересите й и да я посъветва, преди да подпише каквото и да било. Не бивало обаче да казва, че той я е посъветвал за това. Попитал я дали родителите й няма да бъдат против и Пам признала, че със сигурност няма да бъдат очаровани. Тогава той казал: „Е, разбира се, винаги, когато си много млад, с родителите никак не е лесно. Но ако им се обясни какъв прекрасен шанс е това, те ще разберат“. После добавил, че в действителност нямало смисъл да им се казва каквото и да било, докато не стане ясен резултатът от пробите. Освен това не бивало да се отчайва, ако нищо не се получело. Разказвал й за Холивуд и за Вивиан Лий, как внезапно покорила Лондон и колко често се случвало някой актьор от пълна неизвестност внезапно да се издигне до бляскава популярност. Той самият се бил върнал от Америка, за да работи в студиото в Лемвил и да внесе свежа струя в британското кино.

Мис Марпъл кимна.

Флорънс продължи:

— Значи всичко било уредено. След сбирката Пам трябвало да отиде в Дейнмът и да се срещне с него в хотела му. Той щял да я заведе в студиото — казал й, че в Дейнмът имало малко студио за пробни снимки. След снимките щяла да се върне у дома с по-късен автобус. Можело да каже, че е ходила по магазините, а той щял да й съобщи резултата след няколко дни. Ако всичко бъдело успешно, щял да изпрати мистър Хармстейтър, директора на студиото, у тях, за да проведе разговор с родителите й. Разбира се, всичко звучеше страшно привлекателно! Чак позеленях от завист! По време на цялата сбирка Пам не се издаде с нищо. Между другото, ние често казваме, че има лице на играч на покер. После, когато каза, че отива в магазина „Улуърт“ в Дейнмът, тя съвсем леко намигна, тъй че само аз да забележа. Видях я как тръгва надолу по пряката пътека. — Флорънс започна да плаче. — Трябваше да я спра! Трябваше на всяка цена да я спра. Длъжна бях да знам, че тази история изобщо не може да бъде вярна. Трябваше да кажа на някого. О, Боже мой, иска ми се аз да бях умряла!

— Хайде, хайде! — мис Марпъл се приближи до нея и я прегърна. — Успокой се. Недей да плачеш. Всичко е наред. Никой няма да те обвини за нищо. Добре направи, че ми се довери.

През следващите няколко минути тя се опита да успокои момичето.

Малко по-късно тя разказваше на главния инспектор Харпър какво е научила. Той я слушаше мрачно.

— Коварният дявол! — каза той. — Кълна се, че ще го накарам да си плати за всичко. Сега нещата изглеждат съвсем другояче.

— Да, така е.

Харпър я изгледа косо.

— Изглежда това не ви учудва?

— Очаквах нещо подобно.

Главният инспектор полюбопитства:

— А какво ви насочи точно към това момиче? Те всичките бяха уплашени до смърт и, доколкото можах да забележа, нямаше абсолютно нищо, което да ги отличава една от друга.