Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Сър Хенри каза:

— Вие сте много интелигентен, Едуардс. Точно тези неща имах предвид .

Едуардс помълча малко, след което започна да говори:

— Разбира се, познавам мистър Джеферсън много добре. Работя за него от дълги години. И, за разлика от останалите, аз го виждам в ситуации различни от тези, когато около него има външни хора. Понякога, сър, съм се питал дали си струва някой да се бори със съдбата така, както мистър Джеферсън се бори. Той е заплатил страшно много, сър. Ако понякога се бе огъвал, ако се бе показвал като нещастен, самотен, пречупен стар човек — може би в края на краищата щеше да бъде по-добре за него. Но той е прекалено горд за това! Той ще си отиде с борба — това е неговото мото. Ала такъв начин на живот, сър Хенри, изисква изразходването на голямо количество нервна енергия. Той изглежда спокоен и уравновесен. Но аз съм го виждал в пристъпи на ярост, когато направо не е можел да говори. И това, което го вбесяваше, сър, бе измамата и нечестността.

— Има ли някаква конкретна причина да разказвате всичко това, Едуардс?

— Да, сър, има причина. Вие ме помолихте да бъда съвсем искрен, нали?

— Разбира се.

— Та значи, сър Хенри, според мен младото момиче, по което мистър Джеферсън се бе увлякъл толкова много, не струваше. Откровено казано, тя бе една невзрачна малка глупачка. И пет пари не даваше за мистър Джеферсън. Цялата тази игра на привързаност и благодарност изглеждаше толкова фалшива. Не казвам, че беше опасна, но съвсем не беше това, което мистър Джеферсън си въобразяваше. И това беше смешно донякъде, защото, сър, той е много проницателен и много рядко се лъже в преценките си. Но ето как един джентълмен може да се подведе, когато става дума за млада жена. Вижте, той винаги е разчитал на младата мисис Джеферсън по отношение на съчувствие и разбиране, обаче това лято тя много се промени. Той го забеляза и това му се отрази лошо. Той много я обичаше. За разлика от мистър Марк — него никога не е обичал особено много.

Сър Хенри се намеси:

— И въпреки това го държеше през цялото време край себе си?

— Да, но това е заради мис Розамунд — тя беше мисис Гаскел. Тя беше слънцето в живота му. Той я обожаваше. Мистър Гаскел бе нейният съпруг. Той винаги го смяташе за такъв.

— Да предположим, че мистър Гаскел се беше оженил повторно?

— Мистър Джеферсън, сър, щеше ужасно да се разгневи.

Сър Хенри повдигна вежди:

— Нима?

— Не би го показал, но щеше да бъде точно така.

— А ако мисис Джеферсън се беше омъжила отново?

— Това също нямаше да му хареса.

— Моля, Едуардс, продължавайте.

— Казах, сър, че мистър Джеферсън хлътна по тази млада жена. Често съм бил свидетел на това и при другите господа, при които съм служил. Връхлита ги като някаква болест. Иска им се да бъдат закрилници на девойката, да я бранят от света, да я обсипват с блага — а в девет от десет случая момичето умее много добре да се грижи за себе си и само търси сгоден шанс.

— Значи мислите, че Руби Кийн е планирала всичко?

— Как да ви кажа, сър Хенри, тя беше доста неопитна, защото беше много млада, но имаше всички данни за опитна изкусителка и това си проличаваше щом веднъж й припламнеше искрата. Сигурен съм, че след четири-пет години щеше да бъде съвсем печена, ако позволите израза.

Сър Хенри каза:

— Радвам се, че споделихте мнението си за нея. Намирам го за много ценно. А помните ли да се е случило нещо по-особено, когато това се е обсъждало между мистър Джеферсън и семейство му?

— Едва ли може да се нарече дискусия, сър. Мистър Джеферсън просто обяви какво е решил и заглуши всякакви протести. По-точно запуши устата на мистър Марк, той си позволява да приказва повече. Мисис Джеферсън почти нищо не каза — тя поначало е такава — само го помоли да не прави нищо прибързано.

Сър Хенри кимна.

— Нещо друго? Как се държеше момичето?

В гласа на камериера се почувства подчертано неодобрение, когато отговори:

— Бих казал, сър, че тържествуваше.

— А, тържествуваше, казвате? А нямаше ли някаква причина да мислите, Едуардс, че — той търсеше израз подходящ за Едуардс, — че чувствата й бяха ангажирани по друг начин?

— Мистър Джеферсън не й е предлагал да се омъжва за него, сър. Той искаше да я осинови.

— Добре, оставете това „по друг начин“, говорете направо.

Камериерът се замисли и бавно отговори:

— Имаше такъв случай, сър. Аз бях там.

— Това може да е много полезно. Разкажете ми.

— Надали е важно, сър. Просто един ден, когато тя отваряше чантичката си, от нея изпадна снимка. Мистър Джеферсън я забеляза, взе я и пита: „Хей, котенце, какво е това, а?“. Беше снимка на тъмнокос младеж с разрошена коса. Вратовръзката му бе зле вързана и разкривена. Мис Кийн се направи, че нищо не знае и рече: „Нямам представа, Джефи. Не знам как е попаднала в чантата ми. Аз не съм я слагала там“. Но мистър Джеферсън не беше чак толкова голям глупак. Не й повярва. Изглеждаше ядосан, сбърчи вежди и каза много строго: „Хайде, хайде, котенце. Много добре знаеш кой е на снимката“. Тя много бързо смени тактиката си, сър. Изглеждаше уплашена, когато каза: „О, да, сега го познах. Той идва тук понякога да танцува с мен. Не знам името му. Идиотът му с идиот, сигурно е мушнал снимката си в чантата ми, без да забележа. Тези младежи са готови на всякакви щуротии!“ После започна да се смее и номерът й успя да мине. Но историята не беше много правдоподобна, вие как мислите? Аз смятам, че и мистър Джеферсън не бе особено убеден. Един-два пъти след това той я гледаше доста изпитателю, а понякога, когато беше излизала, я разпитваше къде е била.