Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Мисис Бантри помълча известно време. След това проговори с променен глас:

— Казах ви, нали, че не виждам защо да не се позабавлявам с този случай. Истинско убийство в собствения ми дом! Нещо, което се случва веднъж в живота и никога няма да се повтори.

— Надявам се — каза мис Марпъл.

— И аз също, повярвайте ми. Веднъж е достатъчно. Но това е моето убийство, Джейн. Аз искам да се забавлявам с него докрай.

Мис Марпъл й хвърли поглед.

— Какво, не ми ли вярвате?

Старата дама й се усмихна мило.

— Разбира се, Доли, щом го твърдите.

— Да, но вие никога не вярвате на това, което хората ви казват, не е ли така? Току-що го казахте.

— Напълно сте права. — Изведнъж в гласа й се прокрадна горчивина: — Аз не съм чак такава глупачка. Може би смятате, Джейн, че не знам какво говорят в Сейнт Мери Мийд, пък и в цялата околия. Всички в един глас тръбят, че там, където има дим, има и огън, че щом момичето е намерено в библиотеката на Артър, то Артър със сигурност нае нещо. Говорят, че момичето е било любовница на Артър, че му била незаконна дъщеря, че го е изнудвала. Приказват каквото им хрумне! И това ще продължи! В началото Артър няма да забележи, няма да разбере какво не е наред. Той е такъв мил стар глупчо и никога няма да предположи, че хората си мислят такива неща за него. Но ще започнат да го пренебрегват, да го гледат накриво каквото и да значи това , и малко по малко ще разбере и изведнъж ще бъде ужасен и дълбоко наранен, ще се затвори в черупката си и ще понася това, ден след ден, в пълно нещастие. И понеже го чака всичко това, аз съм тук, за да изровя и най-дребното нещо, което бих могла. Убиецът трябва да бъде открит! В противен случай животът на Артър ще бъде съсипан — а аз не мога да позволя това да се случи. Няма, няма да позволя! Няма! — След кратко мълчание тя добави: — Няма да позволя моето старо момче да страда за нещо, което не е извършил. Това е единствената причина да дойда в Дейнмът и да го оставя сам у дома — да открия истината!

— Знам, скъпа — успокои я мис Марпъл. — Аз съм тук по абсолютно същата причина.

В тиха хотелска стая Едуардс почтително слушаше сър Хенри Клидъринг.

— Искам да ви задам няколко въпроса, Едуардс, но преди това бих ви помолил да разберете много добре моето положение тук. Преди време бях комисар в Скотланд Ярд, но вече съм се оттеглил от активна дейност. Вашият господар ме повика, когато се случи тази трагедия. Помоли ме да използвам моите опит и умение, за да открия истината.

Сър Хенри направи пауза.

Едуардс, който с внимание бе приковал в него сините си, интелигентни очи, кимна утвърдително.

— Точно така, сър Хенри.

Клидъринг продължи бавно и целенасочено:

— При всички полицейски разследвания винаги съществува информация, която не се дава. Причините са много — защото засяга интересните на семейството, защото се смята, че не е от значение за конкретния случай, защото е може би неприятна или срамна за самите хора.

Едуардс отново кимна.

— Точно така, сър Хенри.

— Според мен, Едуардс, вие вече съвсем ясно сте оценили основните пунктове от този проблем. Мъртвото момиче се е гласяло да стане осиновена дъщеря на мистър Джеферсън. Двама души са били живо заинтересовани това да не се случи. Тези двама са мистър Гаскел и мисис Джеферсън.

В очите на камериера за миг нещо проблесна.

— Мога ли да запитам, сър, те заподозрени ли са?

— Не са застрашени от арест, ако това имате предвид. Но полицията е длъжна да ги подозира и това ще продължи, докато случаят не бъде разрешен .

— Намират се в много неприятна ситуация, сър.

— Много неприятна. И така, за да се стигне до истината, необходимо е да са налице всички факти. Много зависи, трябва да зависи, от реакциите, думите, жестовете на мистър Джеферсън и семейството му. Как са се чувствали, какво са показали, че чувстват, какво е било казано? Интересува ме, Едуардс, такава вътрешна информация — тази вътрешна информация, която само вие можете да имате. Вие познавате настроенията на господаря си. От лични наблюдения вие вероятно знаете причините за тези настроения. Питам ви не като полицай, а като приятел на мистър Джеферсън. Искам да ви уверя, че ако, по моя преценка, това, което кажете, не е от значение за полицията, аз няма да го съобщя на никого.

Той замълча. Едуардс каза тихо:

— Разбирам ви, сър. Искате да говоря съвсем искрено — да кажа неща, които нормално не бих казал или не би трябвало да кажа и, моля да ме извините, неща, за които вие самият никога не бихте научили.