Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Госпожата е тук.

Гризелда веднага се изправи, оправи косите си и се опита да изглежда по-важна и изпълнена с достойнство, както подобаваше на съпруга на викарий.

Мис Марпъл чевръсто крачеше по главната улица, докато стигна кръстопътя в края на селото. В ръка държеше малката черна тетрадка за помощи. Тя зави наляво, подмина „Синия глиган“ и продължи до „Чатсуърт“ или още „Новата къща на мистър Букър“.

Мина през портата, насочи се към входната врата и енергично почука.

Вратата й отвори симпатичната млада русокоса жена на име Дайна Лий. Не бе толкова добре гримирана, както обикновено и дори, в интерес на истината, изглеждаше малко поизцапана. Беше облечена в сиви дамски панталони и яркозелен джемпър.

— Добро утро! — поздрави мис Марпъл бодро и с усмивка. — Ще разрешите ли да вляза за малко?

Докато говореше, тя започна да си проправя път напред, така че Дайна Лий, която бе леко изненадана от това неочаквано посещение, нямаше време да отреагира.

— Благодаря ви много — усмихна се дружелюбно мис Марпъл и предпазливо седна на края на един старинен бамбуков стол.

— Доста е топло за сезона, нали? — завърза непринуден разговор тя, с все същите сърдечност и жизнерадостност.

— Да, доста. О, съвсем топло е — каза мис Лий.

Чудейки се как да се справи със ситуацията, тя отвори кутия с цигари и предложи на гостенката си.

— Желаете ли цигара?

— Покорно ви благодаря, но не пуша. Знаете ли защо идвам? Искам да ви помоля, ако желаете, да подпомогнете църковната разпродажба през следващата седмица.

— Църковната разпродажба? — каза Дайна Лий като човек, който повтаря нещо на чужд език.

— Пред дома на викария — продължи мис Марпъл. — Следващата сряда.

— О! — Долната устна на мис Лий провисна. — Боя се, че…

— Просто едно малко дарение — да кажем половин крона 8 8 Половин крона — монета или банкнота (до 1971 г.), равностойна на 12,5 пенса (2,5 шилинга до 1971 г.). — Б.пр. ?

Мис Марпъл приготви тетрадката си.

— О… ъ-ъ-ъ… да, мисля, че това мога да направя.

Момичето явно почувства облекчение и се извърна, за да порови из чантичката си.

Острият поглед на мис Марпъл внимателно изследваше стаята.

Тя забеляза:

— Виждам, че нямате постелка пред камината си.

Дайна Лий се обърна и я изгледа. Тя не можеше да не осъзнава, че старата дама любопитно оглежда всичко до най-малката подробност, но това не събуди в нея други чувства, освен леко раздразнение. Това не остана скрито за мис Марпъл и тя добави загрижено:

— Знаете ли, много е опасно. Изскачат искри и килимът се цапа, а може и да прогори.

Дайна Лий си помисли: „Виж я ти старата къщовница!“, но на глас каза съвсем дружелюбно:

— Имаше постелка пред камината. Не знам къде се е дянала.

— Предполагам — продължи старата дама, — че е от онези вълнените, с дълъг косъм?

— Овча кожа — поясни Дайна. — Поне така изглеждаше.

Стана й забавно. Очевидно бе попаднала на ексцентрична стара домошарка.

Подаде й банкнотата от половин крона.

— Заповядайте.

— О, благодаря ви, скъпа.

Мис Марпъл я взе и разтвори тетрадката си.

— Ъ-ъ-ъ… кое име да запиша?

Очите на Дайна Лий внезапно се изпълниха с ненавист.

„Отвратителна стара клюкарка — помисли си тя. — Ето за какво се е домъкнала тук — търси скандал!“

На глас тя отговори високо и ясно, с подчертано злобно удоволствие:

— Мис Дайна Лий.

Мис Марпъл повдигна глава и внимателно я изгледа. Известно време тя мълча, след това, без да сваля поглед, попита:

— Това е домът на Базил Блейк, нали?

— Да, а аз съм мис Дайна Лий!

Гласът й прозвуча предизвикателно, главата — високо вдигната, сините й очи блестяха.

Много бавно и внимателно мис Марпъл каза:

— Ще ми позволите ли да ви дам един малък съвет, макар да съм сигурна, че може да го сметнете за нахалство?

— Определено ще го сметна за нахалство. По-добре нищо не казвайте.

Мис Марпъл не се смути.

— Независимо от това — продължи тя — ще ви кажа. Искам много настоятелно да ви посъветвам да престанете да използвате моминското си име в селото.

Дайна я зяпна.

— Какво… какво искате да кажете?

Мис Марпъл заговори загрижено и искрено:

— Много скоро навярно ще се нуждаете от съчувствието и доброжелателността на жителите на селото, при това много силно съчувствие. Същото се отнася и за съпруга ви — много е важно хората да имат добро мнение за него. В провинциалните области като нашата съществуват старомодни предразсъдъци срещу хора, които живеят заедно, без да са сключили брак. За вас двамата, ако позволите да изразя своето мнение, е било много забавно да се преструвате, че не сте женени. Това е държало хората настрани от вас и не са ви безпокоили съседки от типа „старомодна стара драка“, както сигурно обичате да ги наричате. Но трябва да знаете, че и този тип съседи могат да бъдат от полза.