Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Когато остана насаме с мис Марпъл, Дайна Блейк се обърна към нея. Беше отчаяна.

— Слушайте, не знам коя сте, но трябва да разберете това — Базил не е убивал никого .

Мис Марпъл отговори:

— Знам, че не е убивал никого. Аз знам кой го е направил . Но никак няма да е лесно да го докажа. Мисля, че нещо, което казахте преди малко, може да помогне. То ме подсети за връзката , която се опитвам да открия — само че какво беше то?

— У дома съм, Артър!

Мисис Бантри обяви този факт тържествено, сякаш четеше кралска прокламация, докато отваряше широко вратата на кабинета на съпруга си.

Полковник Бантри мигновено скочи на крака, прегърна жена си и я целуна, след което заяви сърдечно:

— Ехе, това е прекрасно!

Думите му прозвучаха както трябва, начинът, по който бяха произнесени, беше безупречен, но една любеща съпруга с дългогодишен стаж не можеше да бъде заблудена. Тя веднага го попита:

— Какво има?

Той запази спокойствие.

— О, нищо, Доли. Защо мислиш, че трябва да има нещо? Всичко е наред.

— Е, не съм толкова сигурна — отговори малко неясно мисис Бантри. — Всичко е толкова объркано и странно напоследък, не мислиш ли?

Докато говореше, тя свали палтото си и полковник Бантри го взе, сгъна го грижливо и го положи на облегалката на дивана.

Всичко си беше както обикновено. И все пак нещо не беше наред. На мисис Бантри й се стори, че съпругът й се е смалил. Като че беше отслабнал, беше и по-приведен от обикновено. Под очите му имаше торбички като от безсъние и изглежда тези очи не бяха готови да срещнат нейните.

Той продължи да говори, като демонстрираше веселост и жизнерадостност.

— Е, добре, разказвай, добре ли прекара в Дейнмът?

— О, беше много забавно! Ти също трябваше да дойдеш, Артър.

— Не можех да се откъсна оттук, скъпа. Имах много работа.

— И все пак мисля, че промяната щеше да ти се отрази много добре. А освен това ти харесваш семейството на Джеферсън, нали?

— Да, да, горкичкият. Симпатичен човек. Всичко е толкова тъжно.

— Разкажи ми какво прави ти, докато ме нямаше?

— О, нищо особено. Как да ти кажа, пообиколих фермите. Съгласих се най-сетне да дам пари на Андерсън за нов покрив — старият повече не може да се кърпи.

— Как мина съветът в Радфърдшир?

— Аз… как да ти обясня… аз не отидох.

— Не отиде? Но нали трябваше да поемеш председателското място на тази сесия?

— Виж какво, Доли, изглежда беше станала някаква грешка относно председателството. Обадиха ми се и ме попитаха дали не възразявам, ако сега изберат Томпсън.

— Разбирам — каза мисис Бантри. Всичките й опасения започваха да се сбъдват много по-рано, отколкото предполагаше.

Тя свали една от ръкавиците си и демонстративно я захвърли в кошчето за боклук. Съпругът й посегна да я извади, но тя го възпря с думите:

— Остави я. Мразя ръкавици.

Полковник Бантри я погледна. В погледа му се четеше обърканост и неловкост.

С мрачно лице мисис Бантри пожела да знае:

— А на вечерята у семейство Дефс във вторник ходи ли?

Полковник Бантри се опита да отговори небрежно:

— О, вечерята у Дефс ли? Отложиха я. Готвачката им се разболяла.

— Глупаци! — възкликна мисис Бантри. Тя помълча известно време, след това отново попита: — А семейство Нейлър? Ходи ли вчера у тях?

Атмосферата ставаше все по-напрегната. Гледайки встрани, полковникът смотолеви:

— Позвъних да им кажа, че нямам настроение и се извиних. Те проявиха голямо разбиране.

— Голямо разбиране, значи? — мрачно изрече мисис Бантри.

Тя седна в неговото кресло зад бюрото и разсеяно взе в ръка големи градински ножици, които очевидно нямаха място там. Погледа ги известно време, след което свали другата си ръкавица и методично, един по един, започна да изрязва пръстите й.

— Доли, какво правиш?

— Имам желание да унищожавам — отвърна мисис Бантри свирепо.

Тя се изправи.

— Къде ще стоим след вечерята, Артър? В библиотеката?

— Ъ-ъ-ъ… едва ли, как мислиш? Виж колко приятно е тук — искам да кажа, във всекидневната.

— А аз мисля, че ще отидем в библиотеката — заяви мисис Бантри.

Погледът й срещна неговия. Полковник Бантри изведнъж се стегна и се изправи бойко. В очите му блесна предизвикателен пламък. Прегърна скъпата си съпруга и я целуна по бузата.

— Права си, скъпа моя. Ще отидем в библиотеката!

Мис Бантри хлопна сърдито телефонната слушалка. Вече втори път звънеше, но отговорът винаги бе един и същ — мис Марпъл я няма.