Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Дайна попита озадачено:

— Но как разбрахте, че сме женени?

Мис Марпъл се усмихна неодобрително.

— О, хайде, скъпа.

Дайна настояваше.

— Не, отговорете ми честно, откъде разбрахте? Да не би… да не би да сте били в „Съмърсет Хаус“?

Нещо блесна за миг в очите на мис Марпъл. Тя отговори:

— „Съмърсет Хаус“ ли? О, не. Но беше много лесно да се досети човек. Знаете ли, в селото много бързо се научава всичко. Да речем как и за какво се карате — типични свади на младоженци. Съвсем, съвсем различни от нещата, за които щяхте да се карате, ако живеехте в незаконна връзка. Има поговорка — и аз съм напълно съгласна с нея — че можеш истински да влезеш под кожата на някого, само ако си женена за него. Когато липсва, как да се изразя най-правилно, когато липсва законна връзка, хората са много по-внимателни един към друг, трябва непрекъснато да се уверяват един друг колко тиха, спокойна и щастлива е връзката им. Разбирате ли, те през цялото време трябва да доказват самите себе си. Те не смеят да се карат! Забелязала съм, че женените доста се наслаждават на своите малки битки и, разбира се, подобаващото сдобряване след това.

Тя спря да говори. Цялата излъчваше доброжелателност.

— Ами, аз… — Дайна спря и се засмя. След това седна на дивана и запали цигара. — Трябва да призная, вие сте направо великолепна — каза тя след къса пауза. После продължи: — Но защо искате да се отдадем на почтителността?

Лицето на старата дама стана сериозно и мрачно.

— Защото всеки момент вашият съпруг може да бъде арестуван и обвинен в убийство .

Известно време Дайна я гледа втренчено, след това възкликна недоверчиво:

— Базил? Убийство? Да не се шегувате?

— Не, за жалост. Не четохте ли във вестниците?

Дайна затаи дъх.

— Искате да кажете… онова момиче в хотел „Мажестик“? Нима мислите, че подозират Базил за нейното убийство?

— Да.

— Но това е глупост!

Отвън се чу шум от двигател на кола. Портата хлопна. Базил Блейк разтвори широко входната врата и нахълта с няколко бутилки в ръце.

— Купих джина и вермута. А ти…?

Той се спря насред стаята и с невярващи очи се загледа в тяхната посетителка, която седеше с изправен гръб на ръба на един стол.

Дайна почти извика:

— Тази жена трябва да е луда! Казва, че ще те арестуват за убийството на онова момиче — Руби Кийн.

— О, Боже! — възкликна Базил Блейк. Бутилките паднаха от ръцете му на дивана. Той направи няколко несигурни стъпки и се сгромоляса в един стол. Наведе се и зарови глава между ръцете си. После отново повтори: — О, Боже мой! О, Боже мой!

Дайна се втурна към него. Хвана раменете му с ръце.

— Базил, погледни ме! Не е вярно! Знам, че не може да бъде вярно! Отказвам да повярвам дори за миг!

Една от ръцете му се повдигна и хвана нейната.

— Бог да те благослови, скъпа.

— Но защо ще мислят…? Та ти дори не я познаваше , нали?

Мис Марпъл се обади:

— О, познавал я е.

Базил отвърна ожесточено:

— Затваряй си устата, стара вещице. Слушай, Дайна, скъпа. Познавах я съвсем бегло. Просто един-два пъти съм я срещал в „Мажестик“. Това е всичко, кълна ти се, че това е всичко!

Слисана, Дайна попита:

— Не разбирам. Защо тогава някой ще подозира точно теб?

Базил простена. Закри очите си с ръце и започна да се полюшва напред-назад.

Мис Марпъл попита:

— Какво направихте с постелката?

Отговорът му дойде механично:

— Хвърлих я в кофата за боклук.

Мис Марпъл раздразнено цъкна с език.

— Това е било глупаво, изключително глупаво. Хората не изхвърлят хубавите си постелки за камина на боклука. В нея се бяха заплели пайети от роклята й, нали така?

— Да, не можах да ги извадя всичките.

Дайна кресна:

— Но за какво говорите вие двамата?

Базил отвърна сърдито:

— Попитай нея. Тя изглежда знае абсолютно всичко.

— Ако желаете, мистър Блейк — започна мис Марпъл, — ще ви кажа какво смятам, че се е случило. Ако сбъркам нещо, моля да ме поправите. — Мисля, че след като сте се скарали с жена си на някакво парти и може би след доста голямо количество… ъ-ъ-ъ… изпит алкохол, вие сте дошли тук с колата си. Не мога да кажа точното време на пристигането ви…

Базил Блейк я прекъсна.

— Около два часа сутринта. Смятах да отида до Лондон, но когато стигнах предградията, промених решението си. Помислих, че вероятно Дайна ще ме последва тук. Затова обърнах колата и се върнах. Цялата къща беше тъмна. Отворих вратата, запалих лампите и видях… видях…