Агата Кристи - Трупът в библиотеката

По природа нетърпелива, Доли Бантри никога не бе готова да признае поражение. Тя светкавично започна да звъни в къщата на викария, на мисис Прайс Ридли, на госпожиците Хартнел и Уедърби, но никого не можа да намери. Като последна надежда тя се обади на търговеца на риба. Благодарение на преимуществото, което му даваше местоположението на магазина му, той обикновено знаеше къде се намира всеки един от жителите на селото в даден момент.

Търговецът на риба със съжаление заяви, че тази сутрин не бил забелязал мис Марпъл в селото. Тя не била правила обичайната си обиколка и той нямаше представа къде може да е.

— Къде може да е тази жена? — нетърпеливо попита на висок глас мисис Бантри.

Зад гърба й някой се изкашля почтително. Дискретният Лоримър промърмори:

— Мис Марпъл ли търсехте, мадам? Току-що забелязах да идва насам.

Мисис Бантри се втурна към входната врата, разтвори я широко и нетърпеливо приветства гостенката си:

— Джейн, търся ви навсякъде ! Къде бяхте? — Тя погледна през рамо. Лоримър беше изчезнал дискретно. — Нещата отиват все по на зле. Хората започнаха да избягват Артър. Страшно се е състарил. Трябва да направим нещо, Джейн. Вие трябва да направите нещо!

Мис Марпъл изрече с малко странен глас:

— Няма за какво да се тревожите, Доли.

Полковник Бантри се появи на вратата на кабинета си.

— А, мис Марпъл! Добро утро. Радвам се да ви видя. Жена ми се побърка да ви търси по телефона.

— Мислех, че най-добре ще бъде аз да ви донеса новината — каза мис Марпъл, докато влизаше в къщата.

— Новина?

— Току-що арестуваха Базил Блейк за убийството на Руби Кийн.

— Базил Блейк? — извика полковникът.

— Но той не е убиецът — добави старата дама.

Полковник Бантри не обърна никакво внимание на последните й думи. Съмнително бе дали изобщо я чу.

— Нима искате да кажете, че той е удушил момичето и след това го е донесъл тук, за да го подхвърли в моята библиотека?

— Да, оставил я е в библиотеката ви, това е вярно — каза мис Марпъл. — Но той не я е убивал.

— Глупости! Щом той я е донесъл в библиотеката ми, разбира се, че той е убиецът! Двете неща вървят ръка за ръка.

— Не задължително. Намерил я мъртва в дома си.

— Да, да, сигурно така е станало — каза полковник Бантри подигравателно. — Щом намериш труп в дома си, какво правиш — естествено, обаждаш се в полицията — разбира се, ако си честен човек.

— Да — възрази мис Марпъл, — но ние не притежаваме вашите железни нерви, полковник Бантри. Вие принадлежите към старата школа. По-младото поколение е различно.

— Нямат закалка — полковникът повтори свое често изказвано мнение.

— Някои от тях са преживели много трудности — каза мис Марпъл. — Доста съм слушала за Базил. Трябва да ви кажа, че едва осемнадесетгодишен той е бил пожарникар доброволец. Веднъж спасил от горяща къща четири деца едно след друго. Върнал се за кучето, въпреки предупреждението, че вече е много опасно. Сградата се сгромолясала върху него. Извадили го, но гръдният му кош бил начупен и почти година прекарал в гипс, а дълго време след това боледувал. Тогава започнал да се занимава с рисуване и дизайн.

— О! — полковникът се изкашля и издуха носа си. — Аз… ъ-ъ-ъ… не знаех, че е бил такъв герой.

— Той никога не е говорил за това — каза мис Марпъл.

— Е, съвсем правилно. Достойно поведение… Вероятно този младеж струва повече, отколкото предполагах. Знаете ли, винаги съм мислел, че е изкръшкал от военна служба. Това показва, че човек трябва много да внимава, преди да си прави заключения.

Полковник Бантри изглеждаше засрамен.

— Но все пак — възмущението му се възобнови — защо ще се опитва да ми прикачи това убийство?

— Не мисля, че той е виждал нещата по този начин — каза мис Марпъл. — Гледал е на всичко като на една шега. Може би ще разберете по-добре, ако ви кажа, че е бил под влиянието на алкохол.

— Пиян, а? — като всеки типичен англичанин и полковник Бантри бе изпълнен със симпатия към ексцесиите, на които мъжете са готови, щом си пийнат. — Е, правилно, не можем да съдим прекалено строго някой приятел за глупостите, които върши, щом е пиян. Спомням се, че когато бях студент в Кеймбридж, бях сложил един по-специален прибор… е, няма значение. Голяма врява се вдигна тогава.

Той се засмя, след което се овладя и застана сериозен. Впери в мис Марпъл пронизващ, проницателен и едновременно преценяващ поглед. След това каза:

— Значи, вие самата не смятате, че той е извършил убийството, така ли?