Тя помълча малко.
— А сега — мистър Гаскел. За мен той беше много по-вероятен „състезател“, ако позволите да използвам този спортен израз. Той бе комарджия и, както разбрах, с не особено солидни морални устои. Ала аз имах известни причини да смятам, че това престъпление е дело на жена . Та както казах, от гледна точка на мотива парите бяха много важни. И затова фактът, че и двамата имаха алиби за времето, през което, съгласно медицинската експертиза, е била убита Руби Кийн, бе много смущаващ. Много скоро след това дойде откриването на изгорялата кола с трупа на Памела Рийнс и тогава цялата истина блесна пред мен. И, разбира се, алибитата загубиха своята стойност. В онзи момент аз разполагах с двете половини на престъплението, и двете много убедителни, всяка сама за себе си, но за жалост не се връзваха. Трябваше да съществува връзка, но аз не можех да я открия. Персоната, за която бях сигурна , че е извършител на престъплението, нямаше мотив. Беше много глупаво от моя страна — продължи мис Марпъл замислено. — Ако Дайна Лий не беше ме насочила несъзнателно, никога нямаше да се досетя — а това бе най-очевидната причина на света. „Съмърсет Хаус“!
Ами нали там се пазят всички документи от бракосъчетанията! Женитба! Вече не ставаше дума само за мистър Гаскел или мисис Джеферсън — ставаше дума за по-широките възможности на женитбата . Ако един от двамата бе женен, или се е готвел за това, то тогава неговият партньор автоматично влизаше в кръга на заподозрените . Реймънд Стар, например, може да е смятал, че е имал възможност да се ожени за богата жена. Той демонстрираше определено отношение спрямо мисис Джеферсън и аз мисля, че именно неговият чар я бе събудил от нейното продължително вдовство. До този момент тя е била щастлива и доволна да бъде само дъщеря на мистър Джеферсън — ако помните притчата за Рут и Наоми, само че Наоми се постарала да уреди подходяща сватба за Рут. Освен Реймънд съществуваше и мистър Маклейн. Тя много го харесваше и беше много вероятно да се омъжи за него. А той не бе особено заможен и освен това през въпросната нощ се е намирал недалеч от Дейнмът. Значи излизаше — заключи тя, — че едва ли не всеки би могъл да бъде убиецът. Но, разбира се, дълбоко в себе си аз вече знаех . Тези изгризани нокти нямаха друго обяснение.
Сър Хенри се зачуди:
— Ноктите? Но нали тя счупила единия си нокът и изрязала останалите, за да са еднакви по дължина?
Мис Марпъл се засмя.
— Глупости! — каза тя. — Има огромна разлика между изгризани и късо изрязани нокти! Никой, който знае нещо за ноктите на момичетата, които ги гризат — тези грозни, безформени нокти, както често повтарям на момичетата от моя клас — никой не би могъл да ги сбърка с късо изрязани нокти. А, разбирате ли, тези нокти бяха факт . И значението на този факт можеше да бъде само едно-единствено. Трупът в библиотеката на полковник Бантри въобще не беше този на Руби Кийн . И точно това бе насочващата улика — Джози! Джози идентифицира трупа. Тя е знаела, със сигурност е знаела, че удушеното момиче не е Руби Кийн. А е казала, че е. Била е озадачена, напълно озадачена, че са открили трупа на друго място. Дори на практика го показа. Но защо? Защото е знаела много добре къде е трябвало да бъде намерен трупът! Във вилата на Базил Блейк. А кой насочи нашето внимание към Базил? Отново Джози. Припомнете си как тя е подхвърлила на Реймънд, че Руби може би е излязла с онзи младеж от киното. А преди това е пъхнала неговата снимка в чантичката на Руби. Кой изпитваше такъв горчив гняв към мъртвото момиче, че не успя да го скрие дори пред трупа й? Джози! Джози, която беше хитра, практична, твърда като желязо в преследването на богатство . Това имах предвид, когато казах, че хората са прекалено доверчиви, в това число и полицаите. Никой дори за миг не помисли да се усъмни, че мъртвото момиче не е Руби Кийн, както твърдеше Джози. И то само защото в онзи момент никой е нямал причина да предполага, че Джози има интерес да излъже. От самото начало трудността идваше от мотива — за мен бе очевидно, че Джози е въвлечена, но на пръв поглед смъртта на Руби противоречеше на нейния интерес. Чак когато Дайна Лий спомена за „Съмърсет Хаус“, успях да направя връзката. Женитба! Ако Джозефин Търнър и Марк Гаскел бяха в действителност съпруг и съпруга, тогава всичко се изясняваше. А както вече знаем, те са били женени от цяла една година. Пазили са го в тайна, в очакване на смъртта на мистър Джеферсън.
Читать дальше