Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Трябва да ви призная — каза сър Хенри със съжаление, — че не намирам за много приятен начина, по който поставяте всички ни под един общ знаменател.

Мис Марпъл тъжно поклати глава.

— Човешката природа е една и съща навсякъде.

Сър Хенри беше огорчен.

— Мистър Харботъл! Мистър Баджър! И бедния Конуей! Неприятно ми е, но ще ви попитам — а моята скромна персона има ли паралел в селото?

— О, разбира се — Бригс.

— Кой е Бригс?

— Главният градинар в имението „Олд Хол“. Най-добрият, когото са имали. Знаеше съвсем точно кога подчинените му се готвеха да се отпуснат — беше просто невероятен. Успяваше да се грижи за цялата градина само с трима души и едно момче много по-добре, отколкото когато имаше шест градинаря. Неговият сладък грах на няколко пъти печели първо място. Сега е в пенсия.

— Също като мен — каза сър Хенри.

— Но все още поработва — ако хората му се нравят.

— А? Отново също като мен. И аз в момента също „поработвам“, за да помогна на стария си приятел.

— Двама стари приятели.

— Двама? — Сър Хенри бе озадачен.

Мис Марпъл каза:

— Предполагам, че имахте предвид мистър Джеферсън. Но аз не мислех за него, мислех за полковник и мисис Бантри.

— Да, да… разбирам… — Той попита остро: — Затова ли казахте „бедната Доли“ в началото на нашия разговор?

— Да, тя все още не е започнала да осъзнава случилото се. Зная това, защото имам по-богат опит. Сър Хенри, съществува голяма вероятност това престъпление да се окаже сред тези, които никога не биват разкривани. Като Брайтънските убийства. Но ако това се случи, то ще бъде катастрофално за семейство Бантри. Полковник Бантри, подобно на всички военни в пенсия, е свръхчувствителен . Той е много зависим от общественото мнение. В началото може да се удържи, но после ще му става все по-трудно. Някъде ще го засегнат леко, на друго място ще го пренебрегнат, ще им бъдат отказвани покани за гости, ще им сервират измислени претексти — и тогава, лека-полека, той ще го осъзнае и ще се затвори в черупката си, ще стане жлъчен и нещастен.

— Искам да съм сигурен, че ви разбирам правилно, мис Марпъл. Твърдите, че след като в къщата му е открит труп, хората ще мислят, че той е имал нещо общо с убийството?

— Разбира се! Нещо повече, сигурна съм, че вече говорят така. И това ще се задълбочи. Хората ще започнат да странят от семейство Бантри. Ето защо истината трябва да бъде открита и затова се съгласих да дойда тук с мисис Бантри. Едно е да ти отправят директно обвинение — един войник винаги може да го понесе. Ще има възможност да защити засегнатото си достойнство. Друго е да шепнат зад гърба ти — това ще го пречупи, ще ги пречупи двамата. Затова, сър Хенри, ние сме длъжни да открием истината.

Сър Хенри каза:

— Имате ли някаква идея защо трупът е бил намерен в неговата къща? Трябва да има някакво обяснение, някаква връзка.

— О, разбира се.

— Момичето е било видяно за последен път в хотела около единадесет без двадесет. Съгласно лекарските показания, в полунощ е била вече мъртва. Госингтън е на около двадесет и пет километра оттук. Осемнадесет от тях са по главния път. Една мощна кола може да измине разстоянието за по-малко от половин час. На практика всяка една кола може да се движи със средна скорост шейсет километра в час. Но защо е трябвало някой да я убива тук, а след това да пренася трупа чак в Голигтън или пък да я отведе в Госингтън и да я убие там, не знам.

— Не знаете, защото не се е случило по този начин.

— Искате да кажете, че е удушена от човек, който я е извел на разходка с кола, и е решил да я бутне в първата срещната къща?

— Нищо подобно. Имало е внимателно разработен план. Само че нещо в плана се е объркало.

Сър Хенри зяпна:

— И защо ще се обърква?

Мис Марпъл сякаш се стараеше да се извини:

— Такива любопитни неща се случват, нали? Ако кажа, че този план е пропаднал, защото хората са много по-уязвими и чувствителни, отколкото си мислим, няма да звучи смислено, нали? Но вярвам, че е така и…

Тя прекъсна мисълта си.

— Ето я и мисис Бантри.

Мисис Бантри беше с Аделайд Джеферсън. Тя дойде при сър Хенри и възкликна:

— Вие?

— Аз самият — той я хвана за двете ръце и приятелски ги стисна. — Трябва да ви кажа, мисис Би, че съм силно разтревожен от случилото се.

Мисис Бантри отговори механично:

— Не ме наричайте „мисис Би“! — и продължи: — Артър не е с мен. Той прие всичко доста сериозно. Ние двете с мис Марпъл дойдохме да видим дали ще можем да открием нещо. Познавате ли мисис Джеферсън?