Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Аделайд Джеферсън добави:

— О, ако беше някое друго момиче, някое по-свястно. Знаете ли, Джеф е кръстник на две деца. Ако беше някое от тях — е, щяхме да проявим разбиране. — С леко раздразнение в гласа тя продължи: — Джеф винаги е обичал Питър.

— Ама разбира се — каза мисис Бантри. — Знам, че Питър е син на първия ти съпруг — но съвсем бях забравила. Винаги съм си мислела за него като за внука на мистър Джеферсън.

— Аз също… — в гласа на Аделайд прозвуча нотка, която накара мис Марпъл да се обърне в стола си и да я погледне внимателно.

— За всичко е виновна Джози — каза Марк. — Джози я доведе.

Аделайд възкликна:

— О, да не би да мислиш, че го е направила преднамерено? Ти самият винаги си я харесвал.

— Да, харесвах я. Намирах я за много забавна.

— Но само случайността доведе Руби тук.

— Момичето ми, Джози носи истинска глава на раменете си.

— Да, но тя не би могла да предвиди…

Марк каза:

— Не, не би могла. Признавам. Не искам да я обвинявам, че е планирала сама всичко. Но не се съмнявам, че е разбрала някъде духа вятърът много преди нас и си е мълчала.

Аделайд въздъхна:

— Предполагам, че не можем да я виним за това.

Марк каза жлъчно:

— О, не можем да виним никого за нищо!

Мисис Бантри попита:

— Руби Кийн беше ли красива?

Марк се втренчи в нея.

— Мислех, че сте видели…

Мисис Бантри отговори бързо:

— О, да, видях я — видях трупа. Но тя беше удушена и не можеше да се прецени… — тя потръпна.

Марк започна замислено:

— Не бих казал изобщо, че бе красива. Особено без грим. Малко лице, като невестулка, малка брадичка, извити навътре зъби, носът — нищо особено…

— Звучи отблъскващо — каза мисис Бантри.

— О, не, не беше. Гримирана изглеждаше доста добре, ти какво ще кажеш, Ади?

— Да, куклена хубост. Имаше хубави сини очи.

— Да, невинен поглед на дете, а начернените мигли правеха синьото да изпъква. Косата й беше изрусена, разбира се. Сега си мисля, че що се отнася до цветовете — изкуствените цветове — тя напомняше Розамунд, моята съпруга. Може би това е привлякло стария Джеферсън.

Той въздъхна.

— Както и да е, лошо. И ужасното е, че ние с Ади не можем да не сме доволни от смъртта й.

Протегна ръка, за да спре протеста на Аделайд.

— Няма смисъл, Ади. Знам какво чувстваш. Аз чувствам същото. И не мисля да се преструвам. Но в същото време, ако можете да ме разберете, съм много загрижен за Джеф. За него това бе голям удар. Аз…

Той спря и се загледа към вратата, която водеше от фоайето на хотела към терасата.

— Я виж кой бил тук. Каква безскрупулна жена си, Ади.

Мисис Джеферсън погледна през рамо, възкликна и се изправи, леко поруменяла. Тя пресече бързо терасата и се отправи към висок мъж на средна възраст с тясно, загоряло лице, който се оглеждаше несигурно.

Мисис Бантри попита:

— Не е ли това Хюго Маклейн?

Марк Гаскел отговори:

— Да, Хюго Маклейн е. Или още Уилям Добин.

Мисис Бантри прошепна:

— Той е много верен, нали?

— Кучешка привързаност — каза Марк. — Ади само трябва да подсвирне и Хюго дотърчава от което да е крайче на земята. Непрекъснато се надява, че някой ден тя ще се омъжи за него. Освен това смятам, ще го направи.

Мис Марпъл ги изгледа с усмивка, а после каза:

— Разбирам. Роман?

— Истински, старомоден роман — увери я Марк. — Продължава от години. Ади е такъв тип жена. — После добави замислено: — Предполагам, че Ади му е телефонирала тази сутрин. Не ми е казвала.

Едуардс излезе на терасата, приближи се и дискретно застана до рамото на Марк.

— Извинете, сър. Мистър Джеферсън моли да се качите.

— Идвам веднага — скочи Марк и като кимна за довиждане на останалите, се отдалечи.

Сър Хенри се наведе към мис Марпъл.

— Е, какво мислите за главните печеливши от престъплението?

Докато гледаше към Аделайд Джеферсън, която разговаряше със своя стар приятел, старата дама отговори замислено:

— Знаете ли, струва ми се, че тя е много предана майка.

— О, така е — обади се мисис Бантри. — Изцяло се е посветила на Питър.

— Тя е този тип жена — продължи мис Марпъл, — която се харесва на всеки. Такива жени могат да се омъжват отново и отново. Не искам да кажа „мъжки“ тип жена — това е съвсем различно.

— Разбирам — каза сър Хенри.

— Според мен и двамата искате да кажете — усмихна се мисис Бантри, — че тя е добър слушател.

Сър Хенри се засмя.

— Ами Марк Гаскел?

— А, той е чешит — отговори мис Марпъл.

— Някакъв селски паралел, ако обичате?