Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Сър Хенри каза:

— Ще възразите ли, ако ви задам един прям въпрос, мис Търнър?

— О, но моля ви — отговори Джози доста неискрено.

— Имало ли е между вас и мистър Джеферсън или мистър Гаскел някакви търкания по този въпрос?

— За убийството?

— Не, нямам предвид убийството.

Джози закърши пръсти. Смръщи чело и отвърна:

— Как да ви кажа — и да, и не. Никой от тях не ми е казвал нищо. Но смятам, че обвиняваха мен — че мистър Джеферсън толкова много харесва Руби, искам да кажа. Но аз в нищо не съм виновна, нали? Тези неща се случват, но и през ум не ми е минавало, че точно тук може да се случи подобно нещо, нито за миг. Аз… дойде ми като гръм от ясно небе.

Думите й прозвучаха с несъмнена искреност.

Сър Хенри каза мило:

— Не се съмнявам в това. Но след като вече се е случило?

Джози вирна брадичка.

— Е, това беше чист късмет, нали? Всеки има право понякога да му се усмихне късметът.

Тя ги обходи с поглед, в който имаше нещо непокорно-въпросително, след което се отдалечи и влезе в хотела.

Питър отсъди:

— Не мисля, че тя го е извършила.

Мис Марпъл промърмори:

— Интересна работа с това парченце нокът. Чудех се, знаете, как да си обясня ноктите й.

— Ноктите й? — попита сър Хенри.

— Ноктите на мъртвото момиче — обясни мисис Бантри. — Те бяха съвсем къси , а сега, когато Джейн ги спомена, това наистина беше странно. Обикновено този тип момичета имат чудовищно дълги нокти.

Мис Марпъл добави:

— Разбира се, щом си е счупила единия нокът, вероятно е изрязала и останалите, за да не се различават. Дали са намерили изрязани нокти в стаята й, как мислите?

Сър Хенри я погледна с любопитство, а после каза:

— Ще попитам главен инспектор Харпър, когато се върне.

— Къде е отишъл? — попита мисис Бантри. — Да не би в Госингтън?

Сър Хенри отвърна със сериозен тон:

— Не. Случила се е нова трагедия. Изгоряла е кола в една каменоломна.

Мис Марпъл се сепна.

— Имало ли е някой в колата?

— Страхувам се, че да.

Мис Марпъл каза замислено:

— Предполагам, че е била изчезналата ученичка — Пейшънс… не — Памела Рийвс.

Сър Хенри я погледна зачудено.

— Кое пък ви кара да мислите така, мис Марпъл?

Старата дама се изчерви.

— Съобщиха по радиото, че изчезнала от дома си — от снощи. А домът й е в Дейнли Вейл — недалеч оттук. За последен път я видели на парада на момичетата скаути в Дейнбъри Даунс. А това е много близко. На практика, за да се прибере у дома, е трябвало да мине през Дейнмът. Така всичко съвпада, нали? Според мен навярно е видяла или пък чула нещо, което не е било за виждане или слушане. Ако е така, тя е представлявала за убиеца опасност, която е трябвало да бъде премахната. Два такива случая задължително трябва да бъдат свързани, не мислите ли?

Сър Хенри попита с приглушен глас:

— Мислите… че имаме второ убийство?

— Защо не? — спокойният й, тих поглед срещна неговия. — Когато убиецът е извършил едно убийство, той не би се спрял пред друго, нали? Нито пък пред трето.

— Трето убийство? Нима мислите, че ще има трето убийство?

— Мисля, че е възможно… Да, мисля, че е много възможно.

— Мис Марпъл — каза сър Хенри, — вие ме плашите. Знаете ли кой ще бъде убит?

— Като че ли да — отвърна мис Марпъл.

Главният инспектор Харпър оглеждаше обгорялата, разкривена купчина метал. Една изгоряла кола е винаги противна за гледане, дори ако в нея няма овъглен труп.

Каменоломната на Вен се намираше в самотно, отдалечено място. Въпреки че по права линия тя бе едва на три километра от Дейнмът, до нея се стигаше само по един от онези тесни пътища с много завои и дълбоки коловози. Тя отдавна бе затворена и единствените посетители бяха берачи на боровинки. Идеално място да се избавиш от кола. Може би щяха да минат седмици преди да се открие нещо, ако Албърт Бигс, работник, на път за работа не бе забелязал заревото от пожара.

Албърт Бигс бе все още там, въпреки че всичко, което можеше да каже, отдавна бе чуто. Все пак той продължаваше да стои, да повтаря историята си, украсявайки я с всичко, което му идваше наум.

— Чакай, да му се не види, казах си, какво ли е пък това? Небето направо гореше цялото. Може да е голям огън, викам си, ама кой ли пък ще си пали огън в каменоломната на Вен? Не, викам си, това ще да е някакъв много голям пожар. Че каква ли ще е тая работа, викам си аз? Натам няма нито домове, нито ферми. Това ще е в каменоломната, там ще да е, грешка няма. Тъкмо се чудех какво да направя, не щеш ли, в това време виждам поручик Грег на колело и му казвам тая работа.