Агата Кристи - Трупът в библиотеката

След кратка пауза мис Марпъл отново заговори:

— Също и старият мистър Баджър, собственикът на аптеката. Беше се увлякъл по едно момиче от щанда за козметика. Казал на жена си, че иска да го вземат да живее с тях в къщата им и да се грижат за него като за дъщеря. Мисис Баджър съвсем не била на това мнение.

Сър Хенри каза:

— Поне да беше момиче от неговата среда, детето на някой приятел…

Мис Марпъл го прекъсна:

— О, от негова гледна точка това изобщо не би било удовлетворяващо. Също като историята за цар Кофетуа и малката просякиня. Ако човек е стар, самотен, изморен от живота, ако, да речем, семейството му го пренебрегва — тя направи кратка пауза, — тогава да се сприятелиш с човек, който те боготвори — малко силно казано, но вярвам, че ме разбирате — това е много по-интересно. Кара човек да се чувства велик — монарх благодетел! В повечето случаи получателят на благата е заслепен и това те кара да се чувстваш още по-велик. — Тя отново спря, после продължи: — Мистър Баджър купуваше на момичето какви ли не фантастични подаръци, диамантена гривна, един невероятно скъп електрически радиограмофон. Голяма част от спестяванията му се изпариха. Но мисис Баджър бе много по-проницателна от бедната мисис Харботъл — в някои отношения бракът помага . Направи си труда да открие някои неща. И когато мистър Баджър научил, че момичето имало за приятел един нехранимайко , който се занимавал само със залагания по конни състезания, и че неговата диамантена гривна е била заложена точно с такава цел, той бе отвратен. Аферата приключи благополучно, а за Коледа мисис Баджър получи пръстен с диамант.

Приятните й, умни очи срещнаха тези на сър Хенри. Чудейки се дали в разказа й не се крие някакъв намек, той попита:

— Да не би да искате да кажете, че ако в живота на Руби Кийн имаше намесен някой млад човек, отношението на моя приятел към нея би се изменило?

— Знаете ли, вероятно е. Смея да кажа, че може би след година-две той сам би уредил подходящ брак за момичето — въпреки че обратното е по-възможно — старите джентълмени са такива егоисти. Но съм сигурна, че ако Руби Кийн имаше приятел, тя щеше да пази това в тайна.

— А на младежа това едва ли би се нравило?

— Това изглежда като най-реално разрешение. Направи ми впечатление, че братовчедката й, която дойде днес сутринта в Госингтън, определено бе ядосана на мъртвото момиче. Вашият разказ обяснява защо. Без съмнение, тя е очаквала да спечели от тази история.

— Доста безсърдечен човек, не мислите ли?

— Според мен я осъждате твърде сурово. Бедното същество е принудено да си изкарва хляба и не бива да очаквате сантименталност, когато заможен мъж и жена — както описахте мистър Гаскел и мисис Джеферсън — са на път да загубят голяма сума пари, над която нямат никакво морално право. Бих казала, че мис Търнър е разумна, амбициозна млада жена с приятен нрав и подчертана жажда за живот. Малко ми напомня — прибави мис Марпъл — на Джеси Голдън — дъщерята на пекаря.

— Какво се е случило с нея? — попита сър Хенри.

— Учеше се за детска гувернантка и се ожени за сина на хората, за които работеше. Той се бе върнал в отпуск от Индия. Вярвам, че е била великолепна съпруга.

Сър Хенри реши да се избави от тези страничните теми.

— А може ли да има някаква причина, как мислите, моят приятел Конуей Джеферсън внезапно да е развил този „комплекс на Кофетуа“, ако можем така да го наречем?

— Възможно е да е имало.

— Каква?

С известно колебание мис Марпъл каза:

— Мисля — и това е само предположение, разбира се, — че може зет му и снаха му да са искали да се оженят отново.

— Но той сигурно не би възразил?

— О, не, не би „възразил“. Но нека да погледнем нещата от негова гледна точка. Той е преживял ужасна загуба и шок — те също. Те тримата живеят заедно и връзката между тях е именно преживяната загуба. Но времето, както майка ми обичаше да казва, е велик лечител. Мистър Гаскел и мисис Джеферсън са млади. Без сами да го съзнават, те може би са станали по-неспокойни, възненавидели са връзките, които ги свързват с отминалата печал. При така създалата се ситуация старият мистър Джеферсън забелязва внезапната липса на съчувствие, без да може да си обясни причината. Обикновено е така. Мъжете толкова лесно изпадат в самосъжаление. Например сестрата на мистър Харботъл много често пътуваше. А при мистър Баджър причината бе, че мисис Баджър се запали по спиритуализъм и ходеше по всевъзможни сеанси.