Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Руби Кийн никога ли не ви е споменавала за това?

— Не. Усещах в нея някаква вътрешна приповдигнатост, но нямах представа за какво става дума.

— А Джози?

— О, мисля, че Джози е знаела какво става. А може и тя да е планирала всичко. Джози никак не е глупава. Много й щрака умът.

Харпър кимна. Джози бе повикала Руби Кийн. Без съмнение тя бе насърчавала сближаването й с възрастния човек. Неслучайно се е разтревожила, когато Руби не се е появила за танца си и Конуей Джеферсън започнал да се паникьосва. Представила си е как плановете й пропадат.

Той попита:

— Как мислите, можеше ли Руби Кийн да пази тайна?

— Не по-зле от другите. Не говореше много за своите работи.

— Да е споменавала нещо, макар и дребно, за някого от предишния си живот, когото отново очаква да види, или пък някой, с когото е имала проблеми — ясно ви е за какво питам, нали?

— Напълно. Но, доколкото зная, не е споменавала нищо от този род.

— Благодаря, мистър Стар. А сега ми разкажете какво точно се случи снощи.

— Добре. Ние с Руби изпълнихме танца си в десет и половина…

— Нещо необичайно в поведението й?

Реймънд се замисли.

— Мисля, че не. След това не знам какво се е случило, защото се грижех за своите партньорки. Забелязах обаче, че я няма в залата. В полунощ също не се появи. Ядосах се и отидох при Джози. Джози играеше бридж със семейство Джеферсън. Тя нямаше представа къде е Руби и мисля, че дори малко се стресна. Забелязах как погледна неспокойно към мистър Джеферсън. Убедих оркестъра да продължи да свири друг танц, а аз отидох до рецепцията и ги помолих да позвънят в стаята на Руби. Нямаше отговор. Върнах се при Джози. Тя предположи, че Руби може да е заспала. Идиотско предположение, но целта му бе да успокои Джеферсънови. Тя тръгна с мен и каза, че ще се качим горе заедно, за да проверим.

— Да, мистър Стар. И какво каза Джози, щом останахте сами?

— Доколкото си спомням, беше много ядосана и каза: „Проклета малка глупачка. Няма право да постъпва така. Ще провали всичките си шансове. Знаеш ли с кого е?“. Казах, че нямам представа. Когато я видях за последен път, танцуваше с младия Бартлет. Джози каза: „Не може да бъде с него . Какво е решила да прави? Да не би да е с оня от киното?“.

Харпър рязко го прекъсна:

— От киното!? Кой беше той?

— Не му знам името. Никога не е отсядал в хотела. Изглежда малко необичайно — черна коса, екстравагантен външен вид. Работел нещо в киното — така знам от Руби. Вечерял е тук един-два пъти, танцувал е с Руби, но не мисля, че тя го познаваше добре. Затова се учудих, когато Джози спомена за него. Казах, че не съм го виждал тази вечер. Джози каза: „Добре, но трябва все пак да е излязла с някого . Какво ще кажа на Джеферсънови?“. Попитах какво значение има за тях, а тя отвърна, че имало голямо значение. И добави, че никога нямало да прости на Руби, ако обърка нещата. В това време стигнахме до стаята на Руби. Нямаше я, разбира се, но беше идвала, защото роклята й бе хвърлена върху един стол. Джози надникна в гардероба и каза, че май е облякла старата си бяла рокля. Нормално би трябвало да облече рокля от черно кадифе за испанския танц. По това време вече бях много ядосан от номерата на Руби. Джози се постара да ме успокои и каза, че тя ще танцува с мен, за да си нямаме проблеми със стария Прескът. Тя се преоблече, слязохме долу и танцувахме танго — с малко театралничене и не много бързо, за да щадим глезените й. Джози се държа храбро, но разбрах, че я боли. След това ме помоли да успокоим Джеферсънови. Каза, че било важно. Направих каквото можах.

Главният инспектор Харпър кимна.

— Благодаря ви, мистър Стар.

А на себе си каза: „Важно и още как! Петдесет хиляди лири!“

Остана загледан в Реймънд Стар, който се отдалечаваше с гъвкава походка. Стар слезе по стълбите на терасата, като по пътя се наведе да вземе чанта с топки за тенис и ракета. Мисис Джеферсън, също с ракета в ръка, го чакаше и те тръгнаха заедно към тенискортовете.

— Извинете, сър.

До него застана сержант Хигинс, доста позадъхан. Главният инспектор трепна.

— Току-що получихме съобщение от участъка, сър. Някакъв работник се обадил тази сутрин, че видял зарево, като от пожар. Преди половин час открили изгоряла кола в една каменоломна. Каменоломната на Вен, на около три километра оттук. В колата имало обгорен труп.

Лицето на Харпър пламна и той почти извика:

— Какво става в Гленшир? Насилие след насилие? Само не ми казвайте, че случаят Рауз се повтаря!