Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Руби Кийн не бе от ранобудните. Инспектор Слак откри, че тя е имала навик да спи до около десет — десет и половина сутринта, след което да звъни за закуска. Благодарение на това, както и на ранните действия на Конуей Джеферсън, полицията бе започнала разследването преди камериерките да влязат в стаята. Дори не бяха минавали по този коридор. По това време на годината останалите стаи се отваряха и почистваха от прах само веднъж седмично.

— И само това е хубавото — заключи Слак мрачно. — Ако имаше нещо за откриване, щяхме да го открием, но за жалост — нищо такова няма.

Гленширската полиция вече бе изследвала стаята за отпечатъци от пръсти, но всичко бе нормално — отпечатъците бяха от пръстите на Руби, Джози и на две от камериерките — една от сутрешната и една от вечерната смяна. Откриха и два отпечатъка от пръстите на Реймънд Стар, но и за тях имаше обяснение — той се бе качил в стаята заедно с Джози, за да потърсят Руби.

В чекмеджетата на масивно махагоново бюро откриха купчина писма и всевъзможни хартии — сметки, фишове от покупки, театрални програми, стари билети за кино, изрезки от вестници, страници от списания със съвети как да бъдем красиви. Инспектор Слак внимателно бе сортирал всичко. Някои от писмата бяха подписани „Лил“, очевидно приятелка на момичето от „Пале дьо Данс“. В тях се споделяха дребни клюки, разказваха се разни случки — „Руб, много ни липсваш. Мистър Финдезон много често пита за теб. Май доста му е мъчно, че те няма! След като ти замина, младият Редж тръгна с Мей. Барни също се интересува от време на време какво правиш. Старият Граузър продължава с гадните си номера. Изгони Ада, защото ходела с някакъв клиент“.

Слак си бе записал всяко от споменатите имена. Много бе възможно чрез тях да се стигне до някаква полезна информация. С това полковник Мелчет бе съгласен, а също и главен инспектор Харпър, който се присъедини към тях. Иначе в стаята имаше малко неща, които да са от полза за следствието.

Върху облегалката на стол в средата на стаята бе преметната ефирната розова танцувална рокля, която Руби бе носила в началото на вечерта. Две розови сатенени обувки с високи токове бяха небрежно ритнати на различни страни. Копринени чорапи, небрежно свити на топка, бяха захвърлени до тях на пода. Единият от чорапите имаше бримки. Мелчет си припомни, че мъртвото момиче бе с голи крака. Слак беше научил, че това й било навик. Тя предпочитала да слага грим върху краката си вместо чорапи, по този начин правела икономии. Вратата на гардероба бе отворена. Виждаха се няколко доста елегантни рокли, а под тях ред обувки. В коша за дрехи имаше мръсно бельо, а в кошчето за боклук — изрязани нокти, изцапани с грим салфетки, памучни тампони, изцапани с руж и лак за нокти — нищо необикновено! Лесно бе да се разбере какво е станало — Руби Кийн бе изтичала до стаята си да се преоблече и отново бе хукнала навън. Но накъде?

Джозефин Търнър, за която се предполагаше, че най-добре от всички познава живота на Руби и нейните приятелки, се оказа неспособна да помогне. Но, както изтъкна инспектор Слак, това може би бе нормално.

— Ако това, което казвате, е вярно, сър — имам предвид осиновяването — Джози щеше да е против това Руби да продължава да вижда старите си приятели, за да не се развали работата, така да се каже. Аз така виждам нещата — старият джентълмен се увлича по Руби Кийн, защото я смята за сладко, невинно дете. Да предположим, че Руби е имала приятел, който не е бил кой знае каква стока. На стареца това не би се харесало. Джози не знае много за момичето — особено пък за приятелите й. Но тя в никакъв случай не би позволила Руби да развали всичко, като се среща с някой неприемлив младеж. Значи съвсем близо до ума е, че момичето — според мен тя е била потайна хитруша — ще крие, ако се среща с някого. Тя не би казала на Джози, защото Джози веднага би й забранила. Нали знаете какви са момичетата, особено неопитните — все си изгубват ума по разни негодяи. Руби е искала да го види. Той идва, разбира накъде отиват работите и й извива врата.

— Предполагам, че сте прав, Слак — полковник Мелчет се опита да прикрие отвращението, предизвикано от безцеремонния начин, по който Слак излагаше тезата си. — Ако е така, лесно ще открием кой е този негодник.

— Оставете това на мен, сър — каза Слак с присъщата си самоувереност. — Ще намеря тази Лил от „Пале дьо Данс“ и ще я накарам да ми каже всичко. Скоро ще разберем истината.

Полковник Мелчет не беше толкова сигурен. Енергичните изяви на Слак винаги го караха да се чувства уморен.