Агата Кристи - Трупът в библиотеката

— Още един човек може да ни бъде полезен, сър — продължи Слак, — и това е професионалният танцьор и тенисист. Те двамата често са били заедно и е възможно той да знае повече от Джози. Възможно е момичето да си е развързало езика пред него.

— Аз вече говорих за това с главен инспектор Харпър.

— Чудесно, сър. Аз пък добре обработих камериерките. Те не знаят нищо. Доколкото успях да разбера, не се отнасят с голямо уважение към двете танцьорки. Все гледали да не си дават много зор. За последен път камериерка била в стаята снощи към седем часа. Оправила леглото, пуснала пердетата и малко поприбрала. Ако желаете, да надникнем и в банята.

Банята бе разположена между стаята на Руби и малко по-голяма стая, обитавана от Джози. Мелчет вдигна вежди при разкрилата се гледка. Никога не бе предполагал, че жените използват толкова много средства за разкрасяване. Безбройни редове от бурканчета с най-различни мазила — крем за лице, крем за почистване, крем против бръчки, крем за подхранване на кожата! Кутийки с пудра във всевъзможни нюанси. Купчина червила от всички разцветки. Лосион за коса и препарати за блясък. Черен туш за мигли, очни сенки, най-малко дузина лакове за нокти, салфетки за почистване на лице, използвани тампони от памук. Шишенца лосиони за лице — за почистване, тонизиране, омекотявате и какво ли още не.

— Нима — запита той плахо — жените използват всички тези неща?

Всезнаещият инспектор Слак му обясни:

— В обикновения живот, сър, дамите се придържат към един-два вида сенки — едни за през деня, едни за вечерта. Те знаят какво им отива и се придържат към своя стил. Но при тези момичета това не е достатъчно. Те играят демонстрационни танци — една вечер, да речем, танго, друга — някакъв викториански танц с кринолини или пък индиански танц на апахите, а след това пък обикновен салонен танц, и за всеки от тях е необходим съответен грим.

— Боже Господи! — възкликна полковникът.

— Не е за чудене, че хората, които произвеждат всички тези мазила, са богаташи.

— Лесни пари, сър. Лесни пари — каза Слак.

— Разбира се, доста от тях отиват за реклама.

Полковник Мелчет се отказа да размишлява по изумителния и тъй древен проблем за разкрасяване на жените и се обърна към току-що влезлия главен инспектор Харпър:

— Остава да се разпита танцьорът. Ще се заемете ли, господин главен инспектор?

— Съгласен, сър.

Докато слизаха по стълбите, Харпър попита:

— Какво мислите за историята на Бартлет, сър?

— За колата му? Мисля, Харпър, че трябва да наблюдаваме този младеж. Историята му нещо не ми харесва. Ами ако се окаже, че той все пак е водил Руби Кийн на разходка снощи?

По време на разпит главен инспектор Харпър бе бавен, спокоен, държеше се възпитано и непредубедено. Случаите, при които се налагаше полицаите от двете графства да си сътрудничат, бяха винаги трудни. Той харесваше полковник Мелчет и смяташе, че е много способен, но бе доволен, че сам щеше да проведе предстоящото интервю. Правилото на Харпър бе никога да не бърза. Първият разпит трябваше винаги да бъде рутинен. Това успокояваше разпитваните и ги караше да не са толкова нащрек следващия път.

Харпър вече бе видял Реймънд Стар. Висок и строен, с равни бели зъби и загоряло от слънцето лице. Симпатичен на вид, с тъмна коса. Държеше се дружелюбно и в хотела всички го харесваха.

— Боя се, че не ще ви бъда от голяма полза, господин главен инспектор. Разбира се, много добре познавах Руби. Тя бе тук повече от месец, репетирахме заедно, но едва ли мога да кажа нещо повече от това. Симпатично момиче, малко глупавичка.

— Интересуват ни преди всичко нейните приятелства. По-точно приятелствата й с мъже.

— Предполагам. Лично аз обаче не знам нищо! Един-двама младежи от хотела се въртяха около нея, но нищо по-особено. Вижте, почти през цялото време тя бе монополизирана от семейство Джеферсън.

— Да, семейство Джеферсън — Харпър замислено изгледа младия мъж. — Вие какво мислите за тази работа, мистър Стар?

Реймънд Стар попита съвсем спокойно:

— Коя работа?

— Не знаете ли, че мистър Джеферсън е възнамерявал да осинови Руби Кийн?

Това явно бе новина за Стар. Той присви устни и подсвирна.

— Хитро дяволче! — каза той. — Е, нали знаете, няма по-голям глупак от стария глупак.

— Така ли ви изглеждат нещата?

— Е, какво друго може да се каже? Ако старецът е смятал да си осиновява някое момиченце, защо не го е избрал от своята среда?