Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Харпър му отговори:

— Да, има такива случаи, но нямаме сведения за човек от този тип в нашия район.

Джеферсън продължи:

— Мислих за всичките мъже, които съм виждал с Руби. Гости на хотела, хора отвън, мъжете, с които танцуваше. Всички ми се струват напълно безвредни — нищо необичайно. Тя нямаше специален приятел.

Лицето на главен инспектор Харпър остана безизразно, ала в погледа му, невидим за Конуей Джеферсън, блещукаше недоверчиво пламъче. Той си мислеше, че бе много възможно Руби Кийн да си има някакъв „специален“ приятел без Джеферсън да знае, но не каза нищо повече.

Главният комисар го погледна въпросително се изправи.

— Благодаря, мистър Джеферсън. За момента това ни е достатъчно.

Джеферсън помоли:

— Нали ще ме държите в течение на следствието?

— Да, разбира се, ще държа връзка с вас.

Двамата мъже излязоха.

Конуей Джеферсън се облегна назад в стола си. Притвори клепачи, които скриха острата синева на очите му. Изведнъж умората превзе лицето му. После, след минута-две клепачите му се раздвижиха. Той извика:

— Едуардс!

Камериерът му веднага се появи от съседната врата. Едуардс познаваше господаря си както никой друг. Другите познаваха силата му, той познаваше слабостите му. Той бе виждал Конуей Джеферсън изморен, обезкуражен, отегчен от живота, за миг само победен от неувереност и самота.

— Да, сър?

— Свържи се със сър Хенри Клидъринг. Намира се в „Мелбърн Абъс“. Помоли го от мое име да дойде тук още днес, вместо утре. Кажи му, че е спешно.

Щом излязоха от апартамента на Джеферсън, Харпър се обърна към Мелчет:

— Е, поне вече имаме мотив, сър.

— Хм — отвърна Мелчет. — Петдесет хиляди лири, така ли?

— Да, сър. Ставали са убийства за далеч по-малко пари.

— Да, но…

Полковник Мелчет не довърши. Харпър обаче го разбра.

— Не мислите, че в този случай това е вероятно, нали? Аз също, поне що се отнася до това. Но трябва да бъде проверено.

— О, разбира се. Харпър продължи:

— Ако, както каза мистър Джеферсън, мистър Гаскел и мисис Джеферсън са вече финансово осигурени, то тогава е малко вероятно някой от тях да пристъпи към брутално убийство.

— Прав сте. Но все пак трябва да проверим финансовото им състояние. Не бих казал, че Гаскел ми стана много симпатичен — има вид на рязък, безскрупулен човек — но това съвсем не го превръща в убиец.

— О, да, сър. Не смятам, че някой от двамата би могъл да е вероятният извършител. А от това, което каза Джози, не виждам да е физически възможно. И двамата са играли бридж от единадесет без двадесет до полунощ. Не, аз си мисля за друга възможност.

— Приятел на Руби Кийн? — попита Мелчет.

— Точно така, сър. Някой млад нещастник — сигурно не много надарен умствено. Някой, когото е познавала, преди да дойде тук. Планът за осиновяване, ако е научил за него, е бил капакът и всичко. Видял е, че я губи, че тя преминава в съвсем друг свят и тогава сляпата ярост го е накарал да изгуби разсъдъка си. Снощи я е накарал да излезе, за да се срещнат, скарали са се, той се е поддал на чувствата си и я е убил.

— А как се е озовала в библиотеката на Бантри?

— Мисля, че и това може да бъде обяснено. Например, излезли са с колата му. Дошъл на себе си, разбрал какво е извършил и първата му мисъл е била как да се отърве от тялото. Да предположим, че е видял портата на голямо имение. Дошло му наум, че ако я открият в къщата, следствието ще се завърти около обитателите й и той щастливо ще може да се измъкне. Тя е лека като перце, не е била трудна за носене. В колата си е имал длето. Насилил е прозореца и я е проснал на постелката пред камината. При удушване няма следи от кръв или нещо разбито по колата, което би го уличило. Разбирате ли ме, сър?

— О, да, Харпър, много е възможно така да е станало. Но остава да свършим още нещо. Cherchez l’homme . 7 7 Cherchez l’homme — Да търсим човека (фр.). — Б.пр.

— Какво? О, много добре, сър.

Главният инспектор Харпър тактично аплодира шегата на по-старшия, въпреки че поради превъзходния френски акцент на полковник Мелчет той почти изтърва смисъла на думите му.

— О, ъ-ъ-ъ… м-м-мога ли да поговоря с вас за минутка?

На пътя на двамата мъже се бе изправил Джордж Бартлет.

Полковник Мелчет, комуто Бартлет не се нравеше особено много и който бързаше да разбере докъде е стигнал Слак с огледа на стаята на момичето и разпита на камериерките, почти излая:

— Е, какво има, какво?