Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Барманът си спомни, че мистър Бартлет е бил в бара предишната вечер, но не можа да каже точно кога. Вероятно някъде към средата на вечерта. Стоял с гръб към стената и изглеждал тъжен. Колко дълго е бил в бара, също не можа да каже. Имало много посетители, които не са гости на хотела. Забелязал мистър Бартлет, но по никакъв начин не можел да определи точния час.

Когато излязоха от бара, към тях се приближи момченце на около девет години. То веднага заговори оживено:

— Вие ли сте детективите? Аз съм Питър Кармоди. Моят дядо, мистър Джеферсън, се обади в полицията за Руби. Вие от Скотланд Ярд ли сте?! Нали нямате нищо против, че ви заговорих?

Полковник Мелчет бе готов да отговори едносрично, но се намеси главният инспектор Харпър. Гласът му прозвуча добродушно и сърдечно.

— Всичко е наред, синко. Напълно естествено е да те интересува, нали?

— И още как! Вие четете ли детективски романи? Аз много ги обичам. Чета ги всичките и имам автографи от Дороти Сейърс, Агата Кристи, и Диксън Кар, и Х. С. Бейли. Вестниците ще пишат ли за това убийство?

— Положително ще пишат — въздъхна главният инспектор Харпър.

— Знаете ли какво? Другата седмица тръгвам на училище и на всички ще разкажа, че съм я познавал, и то много добре.

— Ти какво мислеше за нея?

— Ами… не ми беше много симпатична. Според мен беше малко глупава. Мама и чичо Марк също не я харесваха. Само дядо. Между другото, той иска да ви види. Едуардс ви търсел.

Главен инспектор Харпър прошепна окуражително:

— Значи майка ти и чичо Марк не са харесвали много Руби Кийн. А знаеш ли защо?

— О, не знам. Тя винаги се натрапваше. Освен това на тях не им харесваше, че дядо й отделя толкова внимание. Предполагам — каза Питър жизнерадостно, — че те са доволни от смъртта й.

Главен инспектор Харпър го погледна замислено, после попита:

— А ти чу ли ги, м-м-м… да го казват?

— Е, не точно това. Чичо Марк каза: „Е, това все пак някакъв изход“, а мама каза: „Да, но толкова ужасен“ и тогава чичо Марк отговори, че няма смисъл да бъдат лицемерни.

Мъжете се спогледаха. В този момент към тях приближи почтен, добре избръснат мъж, облечен в елегантен тъмносин костюм.

— Извинете, господа. Аз служа на мистър Джеферсън. Той вече е буден и чака с нетърпение да се срещне с вас.

Отново всички се качиха в апартамента на Конуей Джеферсън. В дневната Аделайд Джеферсън разговаряше с висок, неспокоен мъж, който сновеше непрекъснато из стаята. Той рязко се обърна, за да посрещне новодошлите.

— О, да. Радвам се, че сте тук. Моят тъст питаше за вас. Вече е буден. Моля ви, не го карайте да се вълнува много. Здравето му не е блестящо. Честно казано, цяло чудо е, че този шок не бе фатален за него.

Харпър каза:

— Нямах представа, че здравето му е толкова лошо.

— И той самият не го знае. Докторът предупреди Ади, че не бива да се вълнува много. Намекна, че краят може да настъпи всеки момент, нали, Ади?

Мисис Джеферсън кимна утвърдително.

— Невероятно е, че така добре се държи.

Мелчет каза сухо:

— Убийството не е много спокойна тема. Ще бъдем колкото се може по-внимателни.

Докато говореше, той преценяваше Марк Гаскел. Не му се стори много симпатичен. Дръзко, безскрупулно, ястребово лице. Един от мъжете, които обикновено постигат това, което искат и които жените обожават.

„Но не и човек, на когото можеш да имаш доверие“ — помисли си полковникът.

Безскрупулен — ето най-точната дума.

Човек, който не би се спрял пред нищо…

Конуей Джеферсън седеше в количката си до прозореца на голямата спалня с гледка към морето.

Още с влизането си човек можеше да почувства силата и магнетизма на този човек. Като че нараняванията, които го бяха превърнали в инвалид, бяха концентрирали неговата виталност в един много по-тесен и интензивен фокус.

Имаше благородна глава с червена, леко посребрена коса. Лицето му бе с едри черти, силно, загоряло от слънцето, очите му бяха изненадващо сини. Нямаше и следа от болнавост или слабост. Това бе човек, който никога не би се оплакал от съдбата си, който я бе приел и победил.

— Радвам се, че идвате — приветства ги той, като набързо ги прецени един след друг с поглед. После каза на Мелчет: — Вие сте главният комисар на Редфърдшир? Така. А вие сте главен инспектор Харпър? Седнете. Има цигари на масата до вас.

Те му благодариха и седнаха. Мелчет каза:

— Доколкото разбирам, мистър Джеферсън, вие сте се интересували от мъртвото момиче?