Агата Кристи - Трупът в библиотеката

Бегла нерадостна усмивка премина през набразденото му лице.

— Да. Сигурно всички са ви го казали. Е, не е тайна. Какво ви казаха членовете на моето семейство?

Докато питаше, той бързо поглеждаше ту към единия, ту към другия. Отговори му Мелчет.

— Мисис Джеферсън не спомена нищо повече от това, че бъбривостта на момичето ви е забавлявала, и че е била ваше протеже. С мистър Гаскел разменихме само няколко думи.

Конуей Джеферсън се усмихна.

— Ади е дискретно същество. Бог да я благослови. Марк вероятно щеше да бъде по-словоохотлив. Мисля, Мелчет, че ще бъде най-добре, ако ви запозная по-подробно с някои факти. Важно е, за да разберете позицията ми. И за да започна, ще трябва да се върна към голямата трагедия в живота ми. Преди осем години загубих съпруга, син и дъщеря в самолетна катастрофа. Оттогава се чувствам като човек, загубил половината от себе си — не говоря за физическото си състояние! Аз бях привързан към семейството си. Снаха ми и зет ми са много добри към мен. Те правят всичко, което могат, за да заместят моите деца. Но разбрах — и то особено напоследък, че в края на краищата те имат свой собствен живот… Затова трябва да разберете, че аз всъщност съм един самотен човек! Обичам младите хора. Радвам им се. От време на време си мислех да осиновя някое момиче или момче. През изминалия месец се сприятелих с детето, което бе убито. Тя бе напълно естествена, изключително наивна. Бърбореше за своя живот, за преживяванията си — в пантомимата, с пътуващите трупи, като дете с баща си и майка си в евтини жилища. Толкова различен живот от този, който аз познавам! Никога не се оплакваше, не смяташе, че животът й е бил суров. Едно естествено, непретенциозно, работливо дете, неразглезено и очарователно. Не беше изискана дама, но, слава Богу, в никакъв случай вулгарна, нито пък — каква ужасна дума — „псевдо-дама“. Руби все повече ми харесваше. Аз реших, господа, да я осиновя. Тя щеше да стане по закон моя дъщеря. Това, надявам се, ще обясни моята загриженост и всичко, което предприех, когато научих за необяснимото й изчезване.

Настъпи пауза. После главният инспектор Харпър с глас, лишен от всякаква емоция, за да не прозвучи въпросът му оскърбително, попита:

— Може ли да ми кажете какво мислят снаха ви и зет ви по този въпрос?

Отговорът на Джеферсън дойде бързо.

— Какво може да мислят? Предполагам, че това много не им се хареса. Този тип случаи пораждат предразсъдъци. Но те се държаха много добре, да, много добре. Разбирате ли, те са финансово независими. Когато синът ми Франк се ожени, му прехвърлих половината от богатството си. Вярвам в това — не карай децата си да чакат, докато умреш. На тях им трябват пари, докато са млади, не когато остареят. По същия начин, когато дъщеря ми Розамунд настояваше да се ожени за беден младеж, й прехвърлих доста голяма сума пари. Тези пари останаха за него след смъртта й. Така че това опростява нещата от финансова гледна точка.

— Разбирам, мистър Джеферсън — в тона на Харпър имаше известна резервираност и Конуей Джеферсън реагира незабавно.

— Но не сте съгласен, така ли?

— Не е моя работа да се меся, сър, но зная от собствен опит, че семействата невинаги постъпват разумно.

— Смея да кажа, че сте прав, господин главен инспектор, но не забравяйте, че мистър Гаскел и мисис Джеферсън не са, строго казано, мое семейство. Те не са ми кръвни роднини.

— Да, това, разбира се, има значение — призна Харпър.

За миг в очите на Джеферсън блеснаха дяволити пламъчета.

— Което не означава, че те не ме вземат за стар глупак! Това е нормалната реакция на повечето нормални хора. Но аз не мисля, че се бях превърнал в глупак. Познавам човешкия характер. С образование и шлифовка Руби Кийн спокойно би могла да заеме мястото си в обществото.

Мелчет каза:

— Боя се да не ви се сторим нахални и прекалено любопитни, но е важно да установим всички факти. Вие сте предложили да осигурите момичето финансово, но не бяхте предприели нищо, така ли?

— Досещам се накъде биете — дали някой би спечелил от смъртта на момичето? Но това е невъзможно. Необходимите формалности за законно осиновяване бяха започнати, но налице нямаше нищо окончателно.

— Тогава, ако нещо се случи с вас…?

Той не довърши изречението, оставяйки го да озвучи като въпрос. Джеферсън отговори бързо:

— Вероятността да ми се случи нещо е твърде малка! Вярно, че съм недъгав, но съм здрав. Наистина докторите обичат да се правят на загрижени и ме съветват да не прекалявам с нищо. Но аз съм здрав като кон! И все пак, познавам превратностите на живота — Боже мой, изпитал съм ги на собствения си гръб. И най-силния може да го сполети внезапна смърт, особено в тези дни, когато по пътищата стават толкова много катастрофи. Затова съм се подготвил. Преди десет дни направих ново завещание.