Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— Точно така. Той е внук или, не бих се изненадал, ако дори е правнук на стария Дъранс, който отворил фотото в селото. Според мен обаче сега се занимава повече с продажба на поздравителни картички за Коледа, за рождени дни и други такива. Старият Дъранс правеше много снимки на хората. И ги пазеше. Онзи ден при младока отишло някакво момиче и поискало да й извадят нова снимка на баба й. Момичето обаче нямало снимка. Била я скъсала или загубила, или изгорила и поискала да намерят негатива. Не мисля, че са го намерили. Но ми се струва, че сигурно някъде има стари албуми, в които може да се погледне.

— Албуми — повтори отнесено Тапънс.

— Мога ли да направя нещо за вас — попита отново Айзак.

— Помогни ни за Джейн или както там се казваше — отвърна му Томи.

— Не е Джейн, а Матилда. Дори ми се струва, че трябва да се произнася Матилд, защото май е френско име.

— Френско или американско? — замислено попита Томи. — Матилд. Луиз…

— Много подходящо скривалище, не мислиш ли? — рече Тапънс и пъхна ръката си в отвора в корема на Матилда. Извади оттам една гумена топка, която някога е била боядисана в червено и жълто. Сега цялата бе на дупки. — Сигурно някое дете я е пъхнало тук. Често го правят.

— Щом видят дупка, искат да скрият нещо вътре — обади се Айзак. — Чувал съм обаче, че имало някакъв господин, който криел писмата си тук. Използвал я като пощенска кутия.

— Писма? До кого са били.

— Май до някаква млада дама. Но е било преди аз да дойда тук — обясни както обикновено Айзак и като нагласи Матилда, така че да им е удобно, ги напусна под претекст, че си има друга работа.

— Всичко се е случило все преди Айзак да дойде тук — промърмори сърдито Тапънс. — Струва ми се много глупаво, че са пъхали в Матилда какво ли не и после никой не се сетил да я почисти — продължи да мърмори тя и извади изцапаната си ръка от корема й.

— А защо да го правят? — обади се Томи и си свали сакото. — Защо някой ще иска да почисти тази дупка?

— Да, обаче ние искаме, нали? — рече троснато съпругата му.

— Само защото не можем да измислим какво друго да правим. Не съм убеден, че има смисъл в това, което вършим сега.

— Ох! — изстена Томи.

— Какво стана?

— Одрах се на нещо — отвърна той и внимателно започна да измъква ръката си от дупката. Когато я извади, в нея имаше плетен шал, прояден от молци. — Отвратително!

Тапънс подбутна Томи леко настрани и на свой ред пъхна ръката си в дупката. Наведе се над Матилда, за да стигне по-навътре.

— Внимавай с пироните — предупреди я Томи.

— Какво ли е това? — възкликна възмутено тя, измъквайки ръката си. Приличаше на колело от някаква детска играчка. — Струва ми се, че напразно си губим времето.

— Сигурен съм, че е така — съгласи се Томи.

— И все пак да довършим започнатото. О, Боже! На ръката ми има три паяка! Току виж ме полазил и някой червей. Ненавиждам ги!

— Не мисля, че в Матилда може да има червеи. Според мен те се въдят в земята. Едва ли биха харесали Матилда за свой дом, не мислиш ли?

— Е, започна да се поизпразва. Я! Какво е това? Мили Боже! Прилича ми на игленик. Колко странно! Все още има игли, но са ръждясали.

— Предполагам, че е на някое момиченце, което е обичало да шие — рече Томи.

— Сигурно.

— Когато одеве си пъхнах ръката, стори ми се, че напипах нещо като книга — продължи Томи.

— Така ли? В коя част?

— Бих казал, че там където е апендиксът или черният дроб — отговори с тон на професионалист Томи. — От дясната й страна. Нали разбираш, все едно, че я оперираме — добави той.

— Дадено, докторе. Да го измъкнем оттам.

Така наречената книга, която всъщност вече не приличаше на такава, бе много стара. Страниците й бяха разкъсани и изпоцапани.

— Прилича ми на учебник по френски — каза Томи. — „Pour les enfants. Le petit precepteur“ 5 5 За деца. Кратък учебник (фр.) — Б. пр. .

— Май си прав. Сигурно е бил на някое дете, което не е искало да учи уроците си по френски. Пъхнало го тук и е обявило, че го е загубило. Добрата стара Матилда.

— Когато Матилда е изправена, доста е трудно да се слагат неща в корема й.

— Не и за деца — каза Тапънс. — Ръстът им е подходящ. Искам да кажа, че ако коленичат, могат да се пъхнат под нея. Я, има още нещо! Май е от кожа.

— Да не е някой умрял заек? Колко гадно!

— Не ми се струва да е така. О, Боже, пак този пирон! Май това нещо е закачено на пирона. Напипвам някаква връвчица. Странно как не е изгнила досега. — Тя внимателно измъкна находката си и възкликна: — А, портфейл! Някога кожата му май е била много хубава.