Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— Точно така. Ще дойдеш ли да ми помогнеш?

— Ами… не ми се ще — промърмори Томи.

— Ще бъдеш ли така добър да дойдеш и да ми помогнеш? — попита го този път с изключителна любезност Тапънс.

— Щом ме молиш по този начин, ще трябва да се съглася — въздъхна дълбоко Томи. — Може пък да се окаже по-приятно от писането на списъци. Айзак тук ли е?

— Не. Май днес му беше почивният ден. А и не ми се иска да се мотае около нас. Струва ми се, че научих всичко, което може да ми каже.

— Той знае много — каза замислено Томи. — Разбрах го онзи ден, когато се впусна да ми разказва за миналото и то за неща, които не са от неговото време.

— Не забравяй, че е почти на осемдесет — припомни му Тапънс. — Сигурна съм, че е на толкова.

— Да, зная. Но ставаше дума за много стари работи.

— Нали знаеш, че хората разказват и истории, които само са чували. И така никога не знаеш дали е вярно или не онова, което ти разказват. Както и да е, хайде да вървим да изкормим Матилда. Май ще е по-добре първо да сменя дрехите си, защото там е изключително мръсно и е пълно с паяжини, а ще трябва да се заврем под нея.

— Ако Айзак беше тук, можехме да го помолим да я обърне, за да стигнем по-лесно до корема й.

— Говориш така, сякаш в предишния си живот си бил хирург.

— Може и така да е било. Ще се наложи да вадим разни неща от тялото на Матилда, което може да наруши целостта й.

— Между другото защо не я боядисаме, за да могат децата на Дебора да си играят с нея, когато ни дойдат на гости следващия път.

— О, внуците ни имат толкова много играчки — възропта Томи.

— Няма значение — рече Тапънс. — Децата не обичат да си играят със скъпи играчки. Те предпочитат някое старо колело или кукла, или нещо, което почти е пред разпадане, за да могат да го мачкат и изобщо да го правят каквото си пожелаят. Децата имат свои собствени представи за играчките.

— Съгласен съм. А сега напред към Матилда! Към операционната!

Не се оказа никак лесно да се обърне Матилда така че да се открие достъп до корема й. Беше много тежка. Освен това от нея стърчаха пирони, на които човек можеше всеки момент да се нарани. Тапънс одра ръката си, а Томи изруга, когато един пирон лошо скъса пуловера му.

— По дяволите! Хайде да взривим това проклето конче. Трябвало е да го унищожат още преди години.

Точно в този момент се появи старият Айзак.

— Какво става? — попита изненадан той. — Какво правите вие двамата тук? За какво ви е това старо конче? Мога ли да ви помогна с нещо? Какво възнамерявате да правите с него? Искате да го изнесете оттук?

— Не точно — рече Тапънс. — Искаме да го обърнем, така че по-лесно да достигнем до дупката в корема му и да извадим онова, което е вътре.

— Смятате да изкормите Матилда, така да се каже? Как ви влезе тази муха в главата?

— Точно това искаме да направим — обясни Тапънс.

— И какво си мислите, че ще намерите вътре?

— Боклуци, предполагам — обади се Томи. — Но няма да е зле да поразчистим малко, нали разбирате. Може да решим да държим други неща тук. Например, топките и дървените чукчета за крокет или нещо такова.

— Преди години тук е имало игрище за крокет. Ама било много отдавна. По времето на мисис Фолкнър. Намирало се там, където сега е градината с розите. Но не било с нормални размери.

— Кога е било това? — попита Томи.

— Имате предвид кога е имало игрище за крокет? О, било е преди аз да дойда тук. Но все още се намират хора, които да ти разкажат за минали работи, за разни скрити неща, кой и защо ги е скрил, и за какво ли още не. Заплетени истории, повечето са измислици, въпреки че някои може и да са истина.

— Ти си много умен, Айзак — похвали го Тапънс. — Струва ми се, че знаеш всичко. Как разбра, че тук е имало игрище за крокет?

— О, тук имаше една кутия с пособия за крокет. Много беше стара. Чудя се какво ли е останало от нея.

Тапънс изостави Матилда и отиде в ъгъла, където имаше една продълговата дървена кутия. Отвори доста трудно капака й, защото ключалките бяха ръждясали и заяждаха. Вътре имаше една стара очукана червена топка, една синя топка и един изкривен дървен чук, целите обвити в паяжини.

— Било е по времето на мисис Фолкнър. Казват, че участвала в състезания.

— В Уимбълдън? — почуди се Тапънс.

— Е, не точно в Уимбълдън. Мисля, че е участвала в местните състезания. Тогава са организирали такива тук. Виждал съм снимки при фотографа…

— При фотографа?

— Ами да. В селото, казва се Дъранс. Не го ли познавате?

— Дъранс? — замисли се Тапънс. — О, да, продава филми и разни други джунджурии, нали?