Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— Ти си разпитвал? И на кого зададе въпросите си?

— Не беше точно разпитване. Не бива да забравяш, Тапънс, че съм имал контакт с хора, които знаят как се правят тези неща. Нали разбираш, има хора, на които плащаш някаква сума и те провеждат разследването вместо теб, така че получаваш достоверна информация.

— За кои неща става дума? И къде търсят тази информация?

— Например можеш да наемеш някой, който да проучи смъртните актове, кръщелните и брачните свидетелства.

— Предполагам, че си изпратил някой в Съмърсет Хаус. Там за всичко ли може да се търси?

— Да. Можеш да не ходиш лично, просто намираш някой, който да свърши работата вместо теб. Можеш да разбереш кога е починал някой, кога се е родил, какво е било завещанието му, кога се е женил и в коя църква, и така нататък.

— Много пари ли похарчи? — попита Тапънс. — Мисля, че бяхме решили да пестим, след като се нанесем тук.

— Като имам предвид твоето отношение към възникналия проблем, счетох, че подобен разход би бил уместен.

— Е, откри ли нещо?

— Още не. Трябва да почакам да приключи проучването. И ако намерят…

— Искаш да кажеш, че някой ще дойде и ще ти каже, че момичето Мери Джордан е родено еди-къде си и ти ще отидеш на място да продължиш разследването, така ли?

— Не съвсем. Има още много неща, които могат да се разберат като например данни от преброяване на населението, смъртни актове и причините за смъртта, и какво ли още не.

— Звучи ми интересно, а това е добре като начало.

— В издателствата на вестниците има папки, които също могат да се преровят.

— Искаш да кажеш, че оттам могат да изскочат съобщения за убийства или съдебни процеси?

— Не непременно. Но от тях можеш да се подсетиш за хора, с които някога си имал контакти. Можеш да ги издириш, да им зададеш въпроси, да подновиш старото приятелство. Да постъпим така, както едно време, когато имахме частно детективско бюро в Лондон. Надявам се, че ще открием хора, които да ни дадат необходимата информация или да ни кажат къде да я потърсим. Връзките с определени хора не са без значение.

— Вярно е. Знам го от опит.

— Нашите методи не са еднакви. Но мисля, че твоите са толкова добри, колкото и моите. Няма да забравя деня, в който ненадейно пристигнах в онзи пансион и първото нещо, което видях, беше ти, седнала отпред с плетка, представяща се за мисис Бленкинсоп.

— Само защото не позволих на някой да проведе вместо мен разследването.

— Не! — отсече твърдо Томи. — Беше се пъхнала в гардероба на стаята, в която ме разпитваха и разбра съвсем точно къде ме изпращат и какво трябва да свърша, но успя да стигнеш там първа. Подслушвачка! Ни повече, ни по-малко! Колко непочтено от твоя страна!

— Но резултатите бяха много задоволителни.

— Все още имаш чувството, че ти си победител. Изглежда често ти се случва.

— Е, някой ден ще разберем всичко и за случилото се тук, въпреки че е станало толкова отдавна. Не мога да се отърва от мисълта, че нещо наистина важно е скрито наоколо. Нещо, което е принадлежало на някой, нещо, което е свързано с къщата или с хората, които са живели в нея. И все пак ми е трудно да го повярвам. Вече ми е ясно каква трябва да е следващата ни стъпка.

— Каква? — попита съпругът й.

— Да повярваме в шест невъзможни неща преди закуска — каза загадъчно Тапънс. — О, станало е единайсет без петнайсет. Искам да си лягам. Уморена съм. Спи ми се, а съм ужасно мръсна, защото се рових из тези прашни стари играчки. Предполагам, че има още много неща на онова място, което наричат… между другото защо ли се нарича Кей-Кей?

— Не зная. Как се пише?

— И аз не знам. Струва ми се, че не са само двете букви една до друга.

— Защото ти звучи по-мистериозно ли?

— Звучи ми по японски — промърмори колебливо Тапънс.

— Не разбирам защо. На мен не ми звучи така, по-скоро като нещо за ядене. Може би някакъв вид ориз?

— Лягам си. Но първо ще се измия старателно, за да махна всички паяжини от себе си — рече тя.

— И помни, шест невъзможни неща преди закуска — напомни й Томи.

— Мисля, че в това ще съм по-добра от теб — закачи го тя.

— Понякога си непредсказуема.

— На теб ти се случва по-често, отколкото на мен. От време на време това ме ядосва. Е, Господ ни изпраща изпитания. Кой ни го повтаряше?

— Няма значение. Върви и отмий от себе си прахта на отминалите години — изрече философски Томи, сетне додаде: — Айзак става ли за градинар?

— Той смята, че да. Можем да го пробваме…

— За съжаление ние самите не разбираме много от градинарство. Ето ти още един проблем.