Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— Изглежда всички знаят за това момиче — изненада се Тапънс.

— Да. Казват й Фроу Лайн или нещо такова. На мен звучи като име на железница.

— Така е — съгласи се Тапънс.

— Ха-ха-ха — разсмя се изведнъж Айзак. — Ако беше железница, съвсем не е вървяла по права линия, нали? Не, наистина не е. — Той продължи да се смее.

— Каква чудесна шега — отбеляза любезно Тапънс.

Айзак засия от удоволствие.

— Вие смятате ли да прибирате някакви зеленчуци тук? Знаете ли, ако искате боба ви да върви добре, трябва да го сложите тук, а после да се подготвите и за граха. Ами ранните марули? Можете да отгледате чудесни марули, малки, но крехки и вкусни.

— Струва ми се, че доста сте се занимавали с градинарство тук. Нямам предвид само тази къща, но и в много други.

— Да, работил съм най-различни работи. Ходил съм в повечето от къщите. Някои от градинарите не бяха добри и аз обикновено им помагах от време на време. Преди години се случи едно нещастие. Сбъркали със зеленчуците. Не е било по мое време, но съм чувал.

— Нещо с листа на попадийно семе, нали?

— Виж ти! Странно е, че вече знаете. Било е много отдавна. Доста хора са пострадали. Някой дори починал, поне така съм чувал. Е, нали знаете, речено-казано. Един стар приятел ми го каза.

— Струва ми се, че е била Фрой Лайн — каза Тапънс.

— Какво! Фрой Лайн е тази, която е умряла! Никога не съм чувал.

— Е, аз може и да бъркам. Защо не вземете Възлюблената и не я закарате на онова място на хълма, на което Памела я е качвала? Ако все още този хълм съществува.

— Ама, разбира се, че си е там. Вие какво си мислите? Вярно е, че целият е обрасъл в бурени. Вие внимавайте. Не знам ръждата доколко е повредила Възлюблената. Май ще е по-добре първо да я почистя.

— Добре — съгласи се Тапънс, — а после ще си помислите с кои зеленчуци да се заемем.

— Хубаво, но ще се погрижа попадийно семе да не се окаже близо до спанака. Не искам да ви се случи нещо точно сега, когато сте се нанесли в нова къща. Мястото е добро, само дано имате парички да си го постегнете.

— Много ви благодаря.

— Ще се погрижа също и Възлюблената да не се счупи, когато се качите на нея. Много е стара, но въпреки това ще проработи. Един мой братовчед онзи ден извади едно старо колело. Човек не би помислил, че ще тръгне. Никой не го бе ползвал четирийсет години. Но като му сложихме малко масълце, то запя. Само като си помисли човек какви чудеса прави масълцето.

— Къде за Бога… — започна Томи.

Беше свикнал да намира Тапънс на невъзможни места из къщата, когато се прибираше, но този път се впечатли повече от обикновено.

В къщата нямаше и следа от нея, въпреки че навън бе започнало леко да ръми. Досети се, че може да е потънала в някоя част на градината и затова излезе навън. В този миг възкликна:

— Какво за Бога!

— Здравей, Томи — поздрави го Тапънс. — Връщаш се по-рано, отколкото те очаквах.

— Какво е това?

— Имаш предвид Възлюблената?

— Какво каза?

— Казах Възлюблената. Така се нарича.

— Да не би да си решила да се качиш на това нещо? Не е ли малко малко за теб?

— Е, може и да е. Детска играчка е. Предполагам, си имал такава, преди да ти купят колело, когато си бил малък.

— Наистина ли върви?

— Е, не съвсем, но ако я качиш горе на хълма, тя сама си тръгва, защото има наклон.

— И предполагам, че долу се разбива. С това ли се занимава досега?

— Съвсем не — възмути се Тапънс. — Спираш я с крака. Искаш ли да ти демонстрирам?

— Не — заяви решително Томи. — Започва да вали по-силно. Просто исках да разбера защо… защо го правиш. Имам предвид, че едва ли е толкова забавно.

— Всъщност е доста страшно. Но виждаш ли, исках да разбера и…

— Искаш да разбереш какъв е този треволяк в ръката ти, нали?

— Точно така. Колко си досетлив!

— Разбира се, че съм. Познавам ги тези треви.

— Аз също.

Те се спогледаха.

— Само че в момента забравих как се казва — призна си Томи.

— И аз не се сещам.

— Какво смяташ да правиш с тази развалина?

— Ами… когато слезеш долу от хълма, но не използваш добре краката си, за да се спреш, попадаш в този треволяк.

— Не се ли казваше урти… уртикария? Не! Това беше изприщване, нали? Е, всеки се забавлява по свой начин.

— Правих разследване по последния проблем — обясни Тапънс.

— Твоя проблем? Моя проблем? Чий проблем?

— Не знам. Надявам се, че проблемът е общ.

— И не е някой от проблемите на Беатрис?