Агата Кристи - Задната врата на съдбата

— О, не. Просто се зачудих какви още неща може да има скрити из къщата, така че отидох и разгледах играчките, които са прибрани в една странна стара оранжерия отпреди много, много години. Там намерих Възлюблената и Матилда, която е конче-люлка и има дупка в корема.

— Дупка в корема?

— Ами да. Предполагам, че децата са си крили разни неща там. За забавление. Пълна е със стари мръсни хартийки и всякакви парцалчета. Някои от тях са мазни. Изглежда са ги ползвали за чистене.

— Хайде да влизаме вкъщи — подкани я Томи.

— Е, Томи, нека да чуем какво ново при теб — каза Тапънс, като протегна краката си към приятния огън в камината, който бе запалила малко преди завръщането му. — Ходи ли в галерията на хотел „Риц“?

— Не. Нямах време.

— Как така не си имал време? Нали заради това отиде?

— Е, нещата не винаги стават така, както си ги намислил.

— Все пак сигурно си ходил някъде и си правил нещо.

— Открих ново място за паркиране на колата.

— Не е зле. И къде е? — позаинтересува се тя.

— Близо до Хаунслоу.

— И за какво, за Бога, си ходил до Хаунслоу?

— Не ходих точно там. Просто наблизо има паркинг. Оттам взех метрото.

— Какво? С метро до Лондон.

— Да. Стори ми се, че така е по-удобно.

— Изглеждаш виновен — заяви Тапънс. — Само не ми казвай, че имам съперница, която живее в Хаунслоу.

— Не! По-скоро трябва да си доволна от онова, което съм свършил.

— О! Да не би да си ми купил подарък?

— Не, боя се, че не. Никога не знам какво да ти купя.

— Понякога имаш много добри попадения — похвали го с надежда Тапънс. — Какво си свършил, Томи, че аз трябва да бъда доволна?

— Проведох разследване.

— Напоследък всички нещо разследват. Нали разбираш, тинейджърите, племенниците, братовчедите, синовете, дъщерите, всички разследват. Всъщност не знам какво толкова разследват. Не разбирам защо го правят и после изведнъж го прекратяват. Те започват, забавляват се, доволни са от себе си, а сетне… е, аз всъщност не знам какво става сетне.

— Бети, нашата осиновена дъщеря, е заминала за Източна Африка — каза Томи. — Имаш ли вести от нея?

— Да. Харесва й там. Изглежда й е приятно да си завира носа в африканските семейства и да пише статии за тях.

— Мислиш ли, че тези семейства одобряват интереса й?

— Не ми се вярва. В енорията на баща ми всички мразеха посещенията на журналистите. Наричаха ги „ноузи паркърс“ 4 4 Nosey Parkers — човек, който си завира носа навсякъде (англ.) — Б. пр. .

— И са имали основание — съгласи се Томи. — Ти определено искаш да ми посочиш трудностите, които ме очакват при разследването ми.

— Какво разследване? Надявам се, че не става дума за тревокосачки.

— Не разбирам защо споменаваш тревокосачките?

— Защото непрекъснато разглеждаш каталози за тях — обясни Тапънс. — Просто си откачил на тази тема.

— В тази къща провеждаме историческо разследване. Опитваме се да разгадаем престъпления, които са се случили преди шейсет-седемдесет години.

— Добре, Томи, хайде сега ми разкажи.

— Отидох в Лондон, за да задействам разни неща.

— Аха! Задействал си разследването. Постъпил си точно като мен, въпреки че методите ни са различни, пък и времето, от което се интересувам е доста отдавна.

— Да не би да искаш да кажеш, че наистина си се захванала с проблема Мери Джордан? Нали така се изразявате в днешно време? — подкачи я Томи. — Значи вече е реален? Мистерията или проблемът Мери Джордан.

— Толкова обикновено име. Ако е била германка, едва ли би се казвала така. А хората говорят, че е била немски шпионин. Предполагам, че може да е била англичанка.

— Мисля, че тази шпионска история е нещо като местен мит.

— Моля те, Томи, продължи. Все още нищо не си ми разказал.

— Ами използвах някои… някои… някои…

— Престани да повтаряш някои — скара му се Тапънс. — Нищо не разбирам.

— Понякога е трудно да се обясни. Искам да кажа, че има различни начини да се проведе едно разследване.

— Имаш предвид за минало време?

— Да. Има неща, които можеш да откриеш. За други можеш да получиш информация и то не като се возиш на стари играчки или разпитваш възрастни дами, или подлагаш на кръстосан разпит един стар градинар, който вероятно не си спомня кое как точно е било, или пък да наобикаляш пощата и да разстройваш служителките, като ги разпитваш какво са казали пра-пра-прабабите или лелите им някога.

— Да, но от всички тях научих по нещо — нацупи се Тапънс.

— Аз също имам резултат.