Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Хари си извади телефона. Катрине вдигна на второто прозвъняване.

— В гримьорната съм, Хари.

— Според мен Валентин е използвал триизмерен принтер. Може той да ни отведе при него.

— Как?

— Магазините за електроника регистрират клиентите с име и адрес, ако стойността на покупката надхвърля определена сума. В Норвегия досега са продадени едва две-три хиляди такива принтера. Ако всички от екипа преустановят другата си дейност и се захванат с тази следа, за едно денонощие ще съставим списък с имената на купувачите, а за още едно ще зачеркнем деветдесет и пет процента от тях. Ще ни останат двайсетина. От тях ще отсеем кои са дали фалшиви имена или са се представили под чуждо име, като сверим с посочения от тях адрес в гражданския регистър или се обадим по телефона за потвърждение и някой отрече да е купувал триизмерен принтер. Повечето магазини за електроника са оборудвани с охранителни камери и бързо ще проверим заподозрените, защото от данните в търговската информационна система ще научим часа на покупката. А понеже убиецът най-вероятно е купил принтера от най-близкия магазин, ще се сдобием и с приблизителното му местонахождение. Като разпространим кадрите от покупката в медиите, ще получим сигнали от очевидци къде е засичан.

— Как ти хрумна това с принтера, Хари?

— Олег подхвърли нещо за оръжия, разпечатани по тази технология…

— И да зарежем всички други следи, а? За да хвърлим всичките си усилия във версия, хрумнала ти на сладка раздумка с Олег?

— Точно така.

— Нали затова те викнахме, Хари. Идеята ни е партизанският ти отряд да работи по подобни нетрадиционни версии, не основният екип.

— Отрядът засега се състои само от мен, а ми трябват твоите ресурси.

Хари чу как Катрине се разкикоти.

— Ако на твое място беше друг, отдавна да съм затворила.

— Късметлия съм, значи. Виж, от три години издирваме Валентин без успех. Разполагаме само с тази следа.

— Дай ми време да помисля след предаването. До броени минути ще сме в ефир. Главата ми е пълна с неща, които трябва да кажа или да не казвам. А в стомаха ми пърхат пеперуди.

— Мхм.

— Някой съвет за телевизионна дебютантка?

— Облегни се назад, дръж се спокойно, бъди гениална и остроумна.

Чу как тя се усмихна.

— Като теб?

— Глупости. А, да: дано не си пила.

Хари прибра телефона в джоба на якето си. Приближаваха онова място, където „Шлемдалсвайен“ пресича „Расмус Виндерен“. Светофарът светна червено. Спряха. Хари не се стърпя. Така и не се научи. Погледна към перона оттатък релсите. Тук преди двайсет години изгуби управление над полицейска кола по време на автомобилна гонка, колата прелетя над трамвайните релси и се заби в бетона. Колегата на пасажерското място загина. Колко ли пиян е бил тогава? Така и не го изследваха за алкохол в кръвта. В доклада излъгаха, че е шофирал неговият спътник. Всичко за доброто на гилдията.

— … спасяването на човешки живот ли? — долетя сякаш отдалече гласът на Вюлер.

— Кое? — не разбра Хари.

— Попитах те кое те мотивираше да разследваш убийства. Желанието да спасяваш човешки живот или стремежът да залавяш убийци?

— Мхм. Думите на Годеника ли те вкараха в размисъл.

— Спомних си лекциите ти. Останал съм с впечатлението, че си обожавал работата си на следовател.

— Вършех я, защото само за това ме биваше — поклати глава Хари. — Иначе я ненавиждах.

— Наистина ли?

Хари сви рамене. Светна зелено. Потеглиха бавно към „Маюрстюа“ и вечерния мрак, който пъплеше срещу тях от котловината на Осло.

— Остави ме до бара — поиска Хари. — Където е имала среща първата жертва.

Катрине стоеше зад кулисите и оглеждаше малкия пуст! остров в светлия кръг. Островът представляваше черна платформа с три стола и маса. На единия стол седеше водещият на „Неделен магазин“, който съвсем скоро щеше да я представи като първия си гост. Катрине се опита да не мисли за морето от очи, да се абстрахира от сърцебиенето си, да си избие от главата, че в момента Валентин се разхожда на свобода и макар да са сигурни кой е авторът на убийствата, не могат да го спрат. Вместо това тя си повтаряше инструкциите на Белман: да изглежда убедителна и спокойна, когато съобщава, че извършителите разкрит, но още не е заловен и е възможно да е напуснал пределите на страната.

— Десет секунди до началото! — извика помощник-режисьорката на предаването, с клипборд в ръка и слушалки. Започна да отброява наобратно.

Изневиделица се появи мисълта за онази идиотска маловажна дреболия от днес. Дали защото беше изморена и нервна, или пък мозъкът й търсеше пристан в такива дреболии, когато му предстоеше да се съсредоточи върху нещо голямо и плашещо? И така… Отби се при Бьорн да помоли да побързат с анализа на биологичните следи от стълбището, за да не бъде голословна по време на телевизионното интервю. Понеже беше неделя, в помещенията завари шепа криминалисти, ангажирани с работа по убийствата на Вампириста. Вероятно именно тази пустота наруши равновесието й. Тя влезе в тесния кабинет на Бьорн. Някаква жена се беше надвесила над него. Явно си казаха нещо смешно или кой знае, но и жената, и Бьорн избухнаха в смях. Обърнаха се към Катрине. Жената беше новоизлюпената шефка на отдела, еди-коя си Лиен. Катрине си спомняше какво й мина през ума, когато Бьорн й съобщи за назначението: момичето е твърде зелено и неопитно; поредно би било поста да заеме Бьорн. По-точно: да приеме предложението да оглави отдела, защото на практика му бяха предложили. Той обаче им отговорил в присъщия си стил: защо ще се лишавате от кадърен криминалист, за да си навлечете слаб ръководител? От тази гледна точка госпожа или госпожица Лиен беше подходящ избор. Катрине не беше чувала да се е отличила в практическата работа. В отговор на молбата на Катрине да ускорят анализа Бьорн спокойно й обясни, че трябва да пита шефката му, защото тя определя приоритетните задачи. И въпросната Лиен обеща с уж благосклонна усмивка да се допита до подчинените си кога ще успеят да приключат. Тогава Катрине повиши тон. Допитването не й вършело работа, така обясни. Убийствата на Вампириста са най-важният случай в момента и всички служители с опит го разбират. Освен това ще направи лошо впечатление, ако в телевизията заяви, че няма отговор на въпросите им, защото новата шефка на криминалистите вижда приоритетите по друг начин.