Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Ракел седеше до кухненската маса. Шумът и ежедневните ангажименти тушираха до известна степен болките, но останеше ли без работа, която да я разсейва, вече не можеше да ги игнорира. Почеса се по ръката. Снощи обривът беше съвсем лек, сега се зачерви силно. Когато лекарят я попита дали уринира редовно, тя машинално отговори утвърдително, но сега, след като започна да обръща повече внимание на посещенията си в тоалетната, забеляза, че през последните две денонощия почти не е отделяла течности. Освен това все се задъхваше. Като човек с лоша физическа подготовка, а тя тренираше редовно.

От входната врата се чу дрънчене на ключове. Ракел стана.

Вратата се отвори. Влезе Хари — блед и уморен.

— Отбих се само да се преоблека — поясни той, погали я по бузата и тръгна към стълбите.

— Как върви? — попита тя.

Гърбът му хлътна в спалнята.

— Супер! — извика той. — Разбрахме кой е.

— И вече няма да прекарваш толкова време в службата, нали? — прошепна вяло тя.

— Какво?

Отгоре се чу тропане — Хари си беше изхлузил панталона и го беше смотал в краката си, както правят децата или пияните.

— Щом гениалният ти мозък е разрешил случая…

— Ето тук е проблемът — той се появи на вратата горе. Беше си облякъл тънък вълнен пуловер. Подпря се на рамката и си обу чифт вълнени чорапи. Ракел все го поднасяше, че само дядовците носели вълна и през лятото. Каква по-печеливша стратегия за дълголетие от това, да подражаваш на възрастните, отвръщаше Хари. Те се явяват своеобразни победители, нали са оцелявали успешно толкова много години. — Нищо не съм разкрил. Убиецът сам реши да се издаде. — Хари се изправи и потупа джобовете си. — Ключовете — върна се в спалнята. — В Юлеволската болница се запознах с доктор Стефенс. Представи се като твой лекуващ лекар.

— Я виж ти. Скъпи, май ще е добре да поспиш няколко часа. Забравил си ключовете на вратата.

— Нали каза, че си ходила само на преглед?

— Каква е разликата?

Хари излезе от спалнята и взе стъпалата на бегом! Прегърна Ракел.

— Прегледът е едно, лечението — съвсем друго — прошепна той в ухото й. — Щом имаш лекуващ лекар, значил момента се подлагаш на лечение. А доколкото съм запознат, човек се подлага на лечение, ако при прегледа е установено заболяване.

Ракел се засмя и се сгуши в него.

— Главоболието си го установих сама. А лечението се провежда с обезболяващи, Хари.

Той я отдръпна леко от себе си и я огледа изпитателно.

— Да не премълчаваш нещо?

— За друго нямаш време, а за такива глупости имаш — Ракел отпъди болките, наведе се, гризна го за ухото и го бутна към вратата. — Хайде, приключвай с тези убийства и се прибирай при мама. Иначе ще си разпечатам на триизмерен принтер пластмасов домошар.

Хари се усмихна и дръпна ключовете от вратата. Изведнъж се сепна и започна да ги разглежда.

— Какво има? — попита Ракел.

— Имал е ключ за апартамента на Елисе Хермансен — оповести Хари, качи се в колата и затръшна силно вратата. — Най-вероятно и за дома на Ева Долмен.

— Откъде ти хрумна? — Вюлер освободи ръчната спирачка и потегли надолу по полегатата входна рампа. — Разпитахме всички лицензирани ключари в града. Нито един не е изработвал дубликат на ключ от двете жилищни сгради.

— Защото убиецът сам си е изработил дубликати. От полимер.

— Как така от полимер?

— С обикновен триизмерен принтер за петнайсет хиляди крони. Нужен му е бил само достъп до оригиналните ключове за няколко секунди. Може да ги е заснел или да е взел восъчен отпечатък от тях. После го конвертира в триизмерен компютърен файл. И е чакал нищо неподозиращата Елисе Хермансен в дома й. Затова тя е окачила веригата. Мислела е, че е сама.

— И как според теб се е сдобил с оригиналите? В сградите, където са живеели жертвите, няма монтирана сигнално-охранителна техника, но е дежурял охранител. Всички охранители представиха алиби и отричат да са предоставяли ключове на външни лица.

— Знам. Нямам представа как е станало, просто съм сигурен, че е станало точно така.

И без да поглежда младия си колега, Хари усещаше скептицизма му. Съществуваха стотици други обяснения защо Елисе Хермансен е окачила веригата на вратата си. Хари не изключваше нито едно. Неговият приятел Сабото, запален комарджия, твърдеше, че човек лесно се научавал да изчислява вероятностите и да изиграва картите си по оптималния начин. Но добрите картоиграчи се отличавали от посредствените по способността да отгатнат как разсъждава противникът. За целта се налагало да асимилираш и отсееш огромно количество информация, а усилието за това напомняло опит да доловиш шепот в разгара на бушуваща буря. Може и да беше прав. Впрочем, през бурята от събрани сведения за Валентин Йертсен, измежду купищата доклади, натрупания опит от други серийни убийства, всички призраци на убити хора, които не бе успял да спаси по време на кариерата си, Хари долавяше глас. Гласа на Валентин Йертсен. „Превзех ви отвътре — шептеше той. — През цялото време се намирах под носа ви.“