Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Именно затова Белман взе решение, което му струваше огромен компромис със самия себе си. По редица причини. Друг начин обаче просто нямаше.

Налагаше се да го привлече в екипа.

Хари се събуди. Отгласът от сън или вик отглъхна. Запали си цигара и се вслуша в себе си. Как се събуждаше днес? Разновидностите се свеждаха до пет. Първи вид: събуждане в работен режим. Доскоро беше най-приятното. Хари се потапяше в разследвания случай. Понякога нощната почивка и сънищата му предоставяха нова гледна точка и още докато лежеше в леглото, прехвърляше наум всичко налично, улика по улика, факт по факт, само че под различен ъгъл. Провървеше ли му, съзираше нови закономерности, успяваше да зърне някое ъгълче от задната страна на луната. Не защото тя се бе завъртяла. Защото той бе променил местоположението си.

Втори вид: самотно събуждане. Характеризираше се със съзнанието, че е сам в леглото, сам в живота, сам на света. Това събуждане понякога го изпълваше със сладкото чувство на свобода, друг път — с меланхолия или по-точно с усещане за сиротност, но навярно именно тя представлява квинтесенцията на човешкия живот в миниатюра: пътуване от свързаността с пъпната връв към смъртта, където най-сетне сме отделени от всичко и всички. Проблясък в секундата на разбуждането, преди всичките ни защитни механизми и утешителни илюзии да се задействат и да срещнем живота в най-нереалната му светлина.

Трети вид: тревожно събуждане. Случваше се когато е пил повече от три поредни дни. Тревогата имаше различни степени, но се появяваше веднага. Той се затрудняваше да посочи външна заплаха или опасност. Изпитваше по-скоро паника, задето е буден, жив, задето присъства. От време на време изпитваше и вътрешна заплаха. Страх, че повече няма да се бои, страх, че ще полудее окончателно и необратимо.

Четвърти вид: твърде сходен с третия. Усещането, че се събуждаш в стая, където има и друг човек. То задействаше активността на мозъка в две посоки. Връщаш лентата назад: как, по дяволите, се е случило? После започваш да кроиш как да се измъкнеш. Понякога реакцията „бори се или бягай“ се забавяше, но по-късно неминуемо се появяваше и тогава вече не влизаше в категорията „събуждане“.

Пети вид: нов за Хари Хуле. Удовлетворено събуждане. В началото се изумяваше от факта как е възможно да се събужда щастлив и инстинктивно прехвърляше всички параметри; в какво всъщност се състои това идиотско щастие, дали не е само ехо от приятен глупав сън. През нощта обаче не беше сънувал нищо приятно, а ехото идваше от вика на демона. Лицето под клепачите му беше на измъкнал се убиец. И въпреки това Хари осъмваше щастлив, нали? Да. Със зачестяването на тези събуждания сутрин след сутрин Хари започна да свиква с мисълта, че действително е удовлетворен мъж, открил щастието някъде в края на четирийсетте, който все още, явно, съумява да удържи новозавзетата обетована територия.

Основната причина лежеше на по-малко от една ръка разстояние от него и дишаше равномерно и спокойно. Косата й, разпиляна по възглавницата, напомняше лъчи на гарвановочерно слънце.

Какво е щастие? Някакво научно изследване показало, че ако за измерител на щастието се вземе нивото на серотонина в кръвта, малко външни фактори водят до трайно покачване или спадане на това ниво. Ако човек изгуби крака си, съобщят му, че е стерилен, или къщата му изгори, нивото на серотонина незабавно спада, но шест месеца по-късно същият този човек в общи линии пак е толкова щастлив или нещастен, колкото е бил и преди трагичното събитие. Събития, традиционно смятани за източници на щастие — покупка на по-голяма къща или на по-скъпа кола — също не променят трайно концентрацията на хормона на щастието в кръвта.

Учените обаче стигнали до извода, че все пак някои обстоятелства повлияват усещането за щастие. Едно от тях например е сполучливият брак.

Хари имаше точно такъв брак. Звучеше толкова изтъркано. Понякога дори го досмешаваше, когато го казваше пред себе си, а — по-рядко — и пред шепата хора, които, макар да наричаше свои приятели, виждаше от дъжд на вятър: „Със съпругата ми се разбираме чудесно.“

Да, Хари държеше щастието в ръцете си. Да можеше, би копирал трите години, изминали от сватбата им, и би ги размножил, би ги изживял отново и отново. Но човек не разполага с такава власт. Не беше ли това причината за лекото безпокойство, което все пак го глождеше? Че времето е неумолимо, нещата се случват, животът е като дима от цигарата му. Дори в херметизирана стая се вие и се променя по напълно непредсказуем начин. А понеже сега животът му беше перфектен, всяка промяна би означавала регрес. Така е. Животът напомня ходене по тънък лед. По-добре е да плуваш в мразовитата вода, да зъзнеш и да се мъчиш да излезеш оттам, отколкото да чакаш всеки момент ледът да се пропука и да пропаднеш. Именно по тази причина Хари си създаде навика да става по-рано — дори когато не се налага. Днес например не се налагаше. Лекцията по следствени методи започваше чак в единайсет. Събуждаше се само за да има повече време да полежи и да усеща цялото това непривично щастие, да му се любува, докато го има. Пропъди образа на измъкналия се негодник. Той не влизаше в отговорностите на Хари. Нито в ловния му периметър. Пък и извергът със сатанинското лице се появяваше все по-рядко в сънищата му.