Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Бьорн пак написа нещо на клавиатурата.

Катрине чу как всички в залата ахнаха от ужас.

На екрана се появи предмет и тя от пръв поглед го оприличи на стар ръждясал капан, какъвто бе виждала при дядо си в Берген. Той го наричаше мечешка ножица. Острите шипове образуваха зигзагообразна линия, а челюстите бяха скрепени с пружинен механизъм.

— Това изображение е от частна колекция в Каракас. Рисувано е от времето на робите, когато са организирали боеве със залози. Двама роби си слагат зъбите, връзват им ръцете на гърба и ги пускат на ринга. Който оцелее, се класира за следващия кръг. Така предполагам, де. Но към въпроса…

— Ако обичаш — прекъсна го Катрине.

— Опитах се да проверя как човек може да се сдобие с такива железни зъби. Такъв артикул не се поръчва с наложен платеж. Открием ли откъде са поръчани и кой е получателят, кръгът на заподозрените чувствително ще се стесни.

Катрине си даде сметка, че свършеното от Бьорн надхвърля преките му задължения на криминалист, но си замълча.

— Още нещо. Губи ми се доста кръв.

— В смисъл?

— В тялото на човек в зряла възраст кръвта съставлява средно седем процента от телесната маса. Разбира се, всичко е много индивидуално, но дори да предположим, че кръвта на Елисе е имала минималното тегло, близо половин литър се губи, след като съберем количеството от трупа, кръвта, попила в килима и в паркета в коридора и малкото кръв по леглото. Така че освен ако убиецът не си е отсипал в кофа…

— … я е изпил — довърши Катрине.

За три секунди цялата зала притихна.

— А черната боя? — попита Вюлер.

— По люспата открихме ръжда, следователно и тя е от железните зъби — обясни Бьорн и извади кабела на компютъра от проектора. — Но боята не е чак толкова стара. Тази нощ ще я изследвам.

По лицата на колегите си Катрине разбра, че изобщо не са чули последното, а още мислят за кръвта.

— Благодаря, Бьорн — тя стана и погледна часовника. — Сега за обиколката на баровете в „Грюнерльока“. Стана късно, затова нека колегите с деца се прибират. А останалите, дето сме безплодни, ще си разпределим заведенията, става ли?

Никакъв отговор. Никакъв смях. Нито дори усмивка.

— Е, значи, разбрахме се — заключи тя.

Чувстваше се изморена. Отпъди изтощението. Защото нещо й подсказваше, че това е само началото. Железни зъби и нито следа от ДНК. Половин литър изчезнала кръв.

Проскърцаха крака на столове.

Катрине събра книжата си, вдигна глава и видя гърба на Бьорн да минава през вратата. Отново изпита онази странна смесица от облекчение, угризения и самопрезрение. И си помисли, че се чувства… някак кофти.

Мехмет Калак разглеждаше двамата посетители пред себе си. Жената имаше хубаво лице, проницателни очи, тесни хипстърски дрехи и тяло с изкусителни извивки. Нищо чудно, че бе свалила привлекателен мъж, десетина години по-млад от нея. Ето, такива клиенти искаше да привлече Мехмет. Затова посрещна тези с повече от широка усмивка.

— Е? — попита жената. Говореше на бергенски диалект. Мехмет запомни фамилията й, изписана на показания документ: Брат.

Той сведе глава и огледа снимката на барплота.

— Да — потвърди.

— Идвала е тук?

— Да. Снощи.

— Сигурен ли сте?

— Седна ей там.

— Сама ли?

Мехмет забеляза колко старателно жената се опитва да прикрие нетърпението си. Защо хората все се преструват? Какво толкова опасно намират в показването на емоциите си? Колкото и да не му се щеше да създава неприятности на единствения си редовен клиент, Мехмет нямаше избор. Двамата посетители му показаха полицейските си значки.

— Имаше среща с мъж, редовен клиент бара. Случило ли се е нещо?

— Не четете ли вестници? — попита с висок глас русият полицай.

— Не, предпочитам източници на нова информация.

Брат се усмихна.

— Жената е намерена убита тази сутрин. Разкажете за мъжа. Гаджета ли бяха?

Мехмет имаше чувството, че го заляха с кофа ледена вода. Убита? Посетителката, която преди няма и едно денонощие седеше жива-живеничка в бара, сега беше просто труп. Мехмет се стегна. Досрамя го от следващия въпрос, неволно изникнал в съзнанието му: ако споменат името на бара във вестниците, как ще се отрази това на бизнеса? Ще потръгне ли, или, напротив, ще се влоши? Впрочем, по-зле от сега нямаше накъде.

— Запознали се в Тиндър — отговори той. — Мъжът води тук всички жени, с които си урежда срещи. Представя се като Гайр.