Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Или той, или някой друг мъж, с когото се е срещнала снощи.

— Добре, благодаря.

Катрине бързаше да приключи разговора, но чу как Бьорн извика името й и отдръпна пръста си от червената слушалка.

— Да?

— Обаждам се и за друго.

Тя преглътна.

— Бьорн, в момента провежд…

— Имам новини за оръжието на убийството. Май открих с какво е убита. Ще задържиш ли колегите? След двайсет минути ще съм при вас.

Лежеше в леглото в апартамента и четеше от телефона си. Прегледа всички вестници. Остана разочарован. Не бяха поместили всички подробности, изцяло липсваше информация за онова, което притежаваше художествена стойност. Или защото главната следователка Катрине Брат не го беше оповестила пред медиите, или просто защото не бе успяла да съзре естетиката в творението му. Виж, онзи, полицаят с поглед на убиец, веднага щеше да ги забележи. Навярно и той като Брат щеше да ги запази в тайна, но непременно щеше да оцени постижението.

Огледа внимателно снимката на Катрине Брат във вестника.

Красавица.

Не ги ли задължават на пресконференции да носят полицейски униформи? Вероятно беше само препоръчително. Тя обаче демонстрираше, че не й пука. Нарушаваше правилника. Готина мадама. Представи си я в униформа.

Голяма красавица.

Уви, не фигурираше в графика.

Остави телефона. Поглади татуировката. Понякога я чувстваше като напълно реална, издуваше кожата му, опъваше я и сякаш всеки момент щеше да я разпори отвътре.

И той искаше да не му пука.

Напрегна коремните си мускули и стана от леглото, без да си помага с ръце. Застана пред огледалото върху плъзгащата се врата на гардероба. В затвора тренира. Не в залата — не би понесъл да лежи върху уреди и шалтета, напоени с чужда пот — а в килията. Не за да натрупа мускулна маса, а за да се сдобие с истинска сила. С издръжливост. С устойчивост. С баланс. Да покачи прага си на болка.

Майка му беше с широк ханш и тлъст задник. Накрая се предаде на разрухата. Слабост. Навярно бе наследил телосложението и метаболизма на баща си. И силата му.

Плъзна встрани вратата на гардероба.

Вътре висеше униформа. Поглади я с длан. Скоро щеше да влезе в употреба.

Катрине Брат пак се появи пред него в униформа.

Довечера той ще отиде в някой бар. Популярен, оживен бар, не като „Джелъси“. Нарушаваше правилата, като излизаше сред хора с цел, различна от покупка на храна, посещенията в банята и изпълнението на графика, но беше решил да се потопи в гъделичкащата анонимност и самота. Защото се нуждаеше от това. Иначе щеше да полудее. Засмя се тихо. Колко пъти го бяха изкарвали луд. Психолозите се скъсаха да го пращат на психиатър. Отлично знаеше защо: за да му изпишат лекарства.

Взе чифт лъснати каубойски ботуши от рафта за обувки и зърна жената в дъното на гардероба. Висеше на кука. Изцъкленият й поглед се взираше между два костюма. От нея лъхаше слабо на лавандуловия лосион, с който намаза гърдите й. Затвори вратата,

Луд? Некадърници бяха те, всички до един. Прочете определението за личностно разстройство в медицински справочник: психично заболяване, което води до „неблагоприятни последици и затруднения за пациента или за околните“. В неговия случай страдаха само околните. Той харесваше личността си. Защото когато има за пиене, какво по-приятно, рационално и нормално от това, да изпитваш жажда?

Погледна часовника. След половин час навън щеше да се стъмни достатъчно.

— Ето какво отрихме около раната на врата й — Бьорн Холм посочи снимката на екрана. — Трите фрагмента отляво са ръжда, а това вдясно е люспа от черна боя.

Катрине седеше до колегите, защото отстъпи мястото си на Бьорн. Той пристигна запъхтян от бързане. Бледите му бузи още лъщяха от пот.

Набра нещо на клавиатурата и на екрана се появи снимка на ранена шия в близък план.

— Както виждате, местата, където кожата е пробита, образуват отпечатък от човешка захапка. Съдейки по дълбочината на прорезите, зъбите са били остри като шило.

— Някой сатанист — подхвърли Скаре.

— Катрине лансира теорията, че убиецът може да си е наострил зъбите. Проверихме. При сключването на захапката горните зъби са влезли в луфтовете по долната челюст, а долните са се наместили безпрепятствено в луфтовете но горната челюст, тоест, не се засрещат както при човек. Следователно не става дума за обичайна човешка захапка, при която зъбите на долната и горната челюст са така разположени, че имат широка контактна повърхност. Този факт и следите от ръжда ме наведоха на предположението, че убиецът е използвал желязно чене.