Катрине подскочи леко върху банката и погледна Бьорн. Той едва забележимо поклати глава.
— Затова, Смит, твърдението ми, че си влизал в мазето на Хел през есента, не е хипотеза. А факт. Както е факт и че револверът „Рюгер“ се е намирал при теб. С него си открил стрелба по невъоръжения Валентин Йертсен. В подкрепа на изложената от мен версия е и този стилометричен анализ.
Хари издърпа от вътрешния джоб на сакото си сгъната на четири папка.
— Съществува компютърна програма, която сравнява подбора на думите, строежа на изреченията, структурата на текста и пунктуацията, за да определи самоличността на автора на определено произведение. Именно стилометрията дава нов тласък на споровете кои от пиесите, приписвани на Шекспир, реално са негови. Програмата определя дали даден човек действително е автор на определен текст с точност до осемдесет процента. Тоест, не може да се използва като доказателство в съда. Но ако трябва даден автор да се изключи като потенциален автор на определен текст, тогава точността скача до деветдесет и девет процента и деветдесет и девет стотни. С помощта на въпросната програма нашият компютърен специалист Торд Грен сравни имейлите, изпратени на Валентин Йертсен от името на Лени Хел, с хиляди по-рано написани имейли, които Хел е адресирал до други свои познати. И резултатът гласи… — Хари подаде папката на Катрине — … че Лени Хел не е авторът на инструкциите, които Валентин Йертсен е получавал по електронен път.
Смит се взираше в Хари. Перчемът му се беше полепил по потното чело.
— Този въпрос ще го обсъдим по време на предстоящия полицейски разпит — поясни Хари. — Но в момента присъстваме на докторска защита. И ти все още имаш възможност да обосновеш направените от теб научни изводи и да убедиш журито да ти присъди докторска стенен. Така ли е, Ауне?
— Точно така е — потвърди Ауне и се прокашля. — Науката на практика е сляпа за господстващите ценности и това няма да е първото присъждане на докторска степен, постигнато с морално противоречиви или направо незаконни способи. Онова, което ние от научното жури трябва да знаем, преди да преценим дали да одобрим дисертационния труд, е дали Валентин Йертсен е действал под чуждо давление, или не. Ако отговорът е отрицателен, не виждам основания тази дисертация да получи одобрение.
— Благодаря, Ауне. Е, Смит? Искаш ли да изясниш този въпрос пред журито, преди да те арестуваме?
Халстайн Смит гледаше Хари като попарен. В залата се чуваше само силното му пъхтене. Сякаш единствен той от всички присъстващи все още дишаше. Премига сиротна блиц лампа.
Зачервен, деканът се наведе към Столе и прошепна, съскайки:
— Боже господи, Ауне, какво става тук?
— Знаеш ли какво е капан за маймуни? — попита Столе, облегна се назад и скръсти ръце.
Главата на Халстайн Смит подскочи, все едно го удари ток. Вдигна ръка, посочи тавана и извика през смях:
— Какво имам да губя, Хари?
Хари не отговори.
— Да, Валентин си имаше кукловод. В мое лице. Аз написах тези имейли. Но важното е не кой е задкулисният идеолог, направлявал ходовете на Валентин. Валентин е истински вампирист, а моето изследване само го доказва. Нищо от твоето изложение не опровергава постигнатите от мен резултати. И какво, като съм създал условия, благоприятстващи разгръщането на заложените в него инстинкти? Нима учените правят нещо по-различно, създавайки лабораторна ситуация? — Плъзна поглед над множеството. — В крайна сметка не аз решавам какво ще направи той. Крайният избор зависи само от него. А шест човешки живота са напълно приемлива цена за всички страдания и убийства, които това — Смит потупа с показалец подвързаната дисертация — ще спести на човечеството в дългосрочна перспектива. Тук са описани поведенческите появи, сигнализиращи за опасност, и особеностите на вампиристите. Валентин Йертсен пи кръвта им и ги уби, не аз. Аз само създадох благоприятните обстоятелства. Когато извадиш късмет да се натъкнеш на вампирист, буквално си длъжен да се възползваш от уникалния шанс. Не бива да позволяваш да те спират късогледи морални скрупули. Трябва да мислиш в по-дългосрочен план, в името на общочовешкото благо. Справка: Опенхаймер, Мао, хилядите раковоболни лабораторни мишки.
— Значи си убил Лени Хел и си застрелял Марте Рюд в името на нашето добруване? — извика Хари.
— Да, да! Жертви пред олтара на научните изследвания!
— Пред който си пожертвал и собствената си човечност? От хуманни подбуди?
Читать дальше