Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

— Ти си специалистът, Хари.

— Ще се върна на тази тема, но нека първо обсъдим какво все още представлява загадка.

Катрине се надигна на стола. Не схващаше накъде бие Хари, но долавяше вибрациите от едва доловимите, нискочестотни заплашителни нотки в гласа му.

— Когато влиза в обора ти в полунощ, Валентин Йертсен тежи седемдесет и четири килограма и седемстотин грама — продължи Хари. — На излизане везната отчита седемдесет и три килограма и двеста грама — това от записа. Тоест, олекнал е с килограм и половина — Хари разпери ръце. — Най-логичното обяснение за спада в теглото му е кръвозагубата от огнестрелната рана. Така поне реших в началото.

Катрине чу дискретното, но нетърпеливо покашляне на декана.

— Впоследствие обаче ми хрумна друго. Съвсем бяхме забравили за револвера, който Валентин е внесъл и оставил в кабинета. „Рюгер Редхок“ тежи около килограм и двеста грама. За да излезе сметката, би трябвало Валентин да е изгубил само триста грама кръв…

— Хуле, ако това е въпрос към докторанта… — подхвана деканът.

— Първо ще се обърна към експерт по кръвта — Хари застана с лице към залата. — Доктор Джон Стефенс, вие сте хематолог и сте били на смяна при постъпването на Пенелопе Раш в болницата…

Джон Стефенс усети как потта руква, когато всички погледи се насочиха към него. По същия начин го гледаха и когато седеше на свидетелската скамейка и обясняваше как е починала съпругата му; как са били нанесени прободните рани, как кръвта й е изтекла буквално пред очите му. И тогава, и сега беше обект на всеобщото внимание. И тогава, и сега погледът на Андерш го пронизваше безмилостно.

Стефенс преглътна.

— Точно така, присъствах.

— Тогава демонстрирахте изключително точна преценка за количеството кръв: само по снимка от местопрестъплението оценихте кръвозагубата на жертвата на литър и половина.

— Така е.

Хари извади снимка от джоба на сакото си и я вдигна пред лекаря.

— А по тази снимка от кабинета на Халстайн Смит, която ви е показал шофьор на линейка във вашата болница, оценихте количеството кръв на литър и половина, което отговаря на килограм и половина, вярно ли е?

Стефенс преглътна. Знаеше, че Андерш пронизва гърба му с поглед.

— Вярно е. Плюс-минус двеста милилитра.

— Да попитам за всеки случай: изобщо възможно ли е човек да се изправи на крака и да избяга, след като е изгубил литър и половина кръв?

— Строго индивидуално е. Ако говорим за човек в добро физическо здраве и със силна воля — да, възможно е.

— И така стигам до моя съвсем прост въпрос… Стефенс усети как по челото му се търкулна капчица пот.

Хари пак се обърна към ораторския пулт:

— Как ще обясниш това несъответствие, Смит?

Катрине се задъха. Настъпилата тишина сякаш оказваше физически натиск.

— Сигурно — Хари си пое дъх.

Катрине спря да диша.

— Не Валентин Йертсен е внесъл револвера в обора ти. Оръжието се е намирало в твоя кабинет отпреди това.

— Какво? — отривистият смях на Смит отекна като самотен птичи крясък в залата. — И как, за бога, се е озовало там, ако мога да попитам?

— Ти си го занесъл — отвърна Хари.

— Аз? Че откъде-накъде ще нося в кабинета си чужд револвер?

— Оръжието е било твое, Смит.

— Що за глупости! През живота си не съм притежавал пистолет. Ако се съмняваш, провери в регистъра на притежателите на огнестрелно оръжие.

— Там въпросният револвер е вписан на името на моряк от Фаршун. Твой пациент. Шизофреник.

— Моряк? Какви ги дрънкаш, Хари? Сам каза, че в бара, където е убит Мехмет Калак, Валентин Йертсен те е заплашил с въпросния револвер. Тогава?

— После ти го е върнал.

Аудиторията се разшумя неспокойно. Разнесе се глух шепот и потракване от нервно размърдали се на банките тела.

Деканът стана и вдигна ръце да призове присъстващите към тишина. Заради широките ръкави на тогата заприлича на разперил крила петел.

— Простете, господин Хуле, но това е защита на дисертационен труд. Ако сте открили наличие на престъпни действия, предлагам да се обърнете към съответните институции. Академичната зала не е място за полицейски разпит.

— Уважаеми господин декан, уважаеми опоненти, не смятате ли, че за оценката на представената днес дисертация е от съществено значение да се установи дали в изследването си авторът не се позовава на превратно интерпретиран единичен случай? Нали целта на публичната защита е именно такава?

— Господин Хуле… — подхвана гръмовито деканът.