Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Авторефератът навлезе в заключителната си част.

— По време на краткия си престой в автономната разследваща група под ръководството на Хари Хуле успях да науча доста неща. Научих например, че най-първостепенният въпрос в разследването на едно убийство е „защо?“. Но дори да разполагаш с отговора на този въпрос, трябва да отговориш и на друг: „как?“. — Халстайн направи няколко крачки от ораторския пулт до масата наблизо, където изпод копринено покривало се очертаваха три предмета. Хвана края на покривалото и изчака за момент. Струваше му се съвсем приемливо да внесе известна доза артистичност в представянето си. — Ето отговора на въпроса „как?“ — провъзгласи той и смъкна покривалото.

При появата на големия револвер, масивните, уродливи белезници и черните зъби сред събралото се множество премина шепот.

— Инструмент за заплашване и принуда. Втори за осигуряване на контрол, за обезвреждане и за плен. И трети за връщане към извора, за достъп до кръвта, за извършването на ритуала — Смит посочи последователно оръжието, белезниците и железните зъби и вдигна поглед. — Признателен съм на специален следовател Андерш Вюлер, задето ми услужи с тези предмети, за да онагледя по-добре тезата си. Тези три предмета отговарят не само на въпроса как, а и на въпроса защо. Как така се появи това защо?

Из залата се разнесе откъслечен, благовъзпитан смях.

— И трите оръдия онагледяват и мотива на престъплението, защото са стари. Ненужно стари, дори бихме казали. Вампириста си е направил труда да си набави предмети от определени епохи — или техни имитации. Този факт говори в подкрепа на застъпената в дисертацията ми теория за значимостта на ритуалното. Пиенето на кръв отпраща към времената, когато боговете са приемали лептата на простосмъртните, длъжни да им се кланят и да ги умилостивяват, под формата на кръв. — Посочи револвера. — Едната препратка ни отвежда в Америка отпреди двеста години. Тогавашните индиански племена пиели кръвта на враговете си, защото вярвали, че така силите на противниците им ще се прелеят в тях. — Смит посочи белезниците. — Втората препратка ни връща към средновековните гонения и ритуални изгаряния на вещици и магьосници. — А третата — към античността — Смит посочи железните зъби. — Тогава животинските жертвоприношения и кръвопускането са били най-използваните начини хората да си изпросят благоразположението на боговете. Така и моя милост днес се надява да умилостиви тези светила — Халстайн обхвана с широк жест декана и опонентите.

Този път смехът избухна по-невъздържан.

— Благодаря за вниманието.

Публиката възнагради представянето му с — поне по негова преценка — гръмки аплодисменти.

Столе Ауне се изправи, понагласи си вратовръзката на точици, изпъчи корем и се отправи към ораторския пулт, набивайки крак.

— Уважаеми господин докторант, от чутото и прочетеното до момента съдя, че базирате дисертационния си труд върху изследването на отделни конкретни случаи. Питам се тогава как сте извели заключението си за вампиристкия тип личност, при положение че преди да се разкрие ролята на Лени Хел, основният изследван обект — Валентин Йертсен — не е потвърждавал правотата на вашите предположения.

Халстайн Смит се прокашля.

— В психологията разполагаме с по-голяма свобода за интерпретация, отколкото в повечето други науки и, признавам, изкушавал съм се да тълкувам поведението на Валентин Йертсен в духа на предварително очертани от мен психологически параметри на типичния вампирист. Като представител на науката обаче съм длъжен да бъда честен. Допреди няколко дни профилът на Валентин Йертсен се разминаваше доста с теорията ми. И макар че — нека подчертая — в психологията картата и реалният терен никога не съвпадат — откровено казано, почувствах се разочарован. Трагедията с Лени Хел донесе нещо положително. Потвърди теориите в дисертацията ми и спомогна образът на Вампириста да се избистри и подбудите му да се прецизират — нещо, което се надявам да доведе до по-ранното залавяне на вампиристи и да допринесе за предотвратяването на бъдещи трагедии — Халстайн се покашля. — Дължа огромни благодарности на научното жури, което вложи много време и усилия в преглеждането на първия вариант на дисертацията ми, но въпреки това после ми позволи да внеса някои поправки, продиктувани от разобличаването на Лени Хел. С изясняването на всички обстоятелства нещата си дойдоха на мястото…