Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Хари бутна с крак вратата и студеният февруарски въздух го блъсна в лицето. Площадът пред университета лежеше безлюден, окъпан от зимното слънце. Черното лаково покритие на волвото „Амазон“ блестеше.

— Движение!

Хари слезе до стълбите и тръгна по равното. На втората крачка се подхлъзна и падна странично, без да има възможност да се подпре на ръце. Рамото му издрънча върху леда. По ръката и гърба му плъзна силна болка.

— Ставай! — изкомандва през зъби Смит, хвана веригата на белезниците и го изправи.

Хари се възползва от инерцията, която му даде Смит. Съобрази, че едва ли ще има по-сгоден случай. Изправяйки се, изнесе напред глава. Уцели Смит. Той се олюля, отстъпи две крачки назад и падна. Хари пристъпи напред, за да довърши започнатото, но Смит, макар и повален на земята, вече се бе прицелил в него, стискайки револвера с две ръце.

— Дай пак, Хари. Натрупал съм голям тренинг. Подреждали са ме така всяко второ междучасие. Дай пак!

Хари се взираше в дулото на револвера. Носът на Смит се беше изкривил. Под разцепената кожа лъщеше бяла кост. Тънка ивица кръв се стичаше покрай едната ноздра.

— Знам какво си мислиш, Хари — засмя се Смит. — „Та той не е успял да застреля Валентин от два метра и половина.“ Ами пробвай се пак, ако искаш. Ако ли не, отключи колата.

Хари бързо пресметна наум възможностите. Обърна се, внимателно отключи вратата към шофьорското място и чу как Смит се изправя. Хари се качи и се засуети, докато пъхаше ключа в контакта.

— Аз ще карам — изръмжа Смит. — Отмести се.

Хари се подчини. Непохватно и мудно вдигна крак и се прехвърли през скоростния лост на съседното място.

— Сега седни върху белезниците.

Хари го погледна.

— Нямам желание да ми нахлузиш веригата и да ме душиш, докато шофирам — Смит вдигна револвера. — Тежко ти, ако си бягал от часовете по йога. Забелязвам как умишлено се туткаш. Имаш пет секунди. Пет…

Хари се облегна максимално назад, доколкото позволяваше наклонената облегалка, изпъна окованите си ръце пред себе си и сгъна колене.

— Три, две…

С много усилия успя да прекара крака си над веригата и да седне върху нея.

Смит се качи, надвеси се над Хари, опаса гърдите му със стария предпазен колан, щракна го и рязко го опъна. Така Хари се оказа прикован плътно към седалката. Смит измъкна телефона от джоба на сакото му, сложи си предпазен колан и завъртя ключа, форсира двигателя и разтърси скоростния лост. Отпусна съединителя и даде заден ход. Описа дъга, свали прозореца, изхвърли телефона на Хари, а после и своя.

Подкара по улица „Карл Юхан“, зави надясно, Кралският дворец запълни зрителното им поле. На кръстовището улучиха зелен светофар. Свърнаха наляво, минаха през кръгово кръстовище, пак зелен светофар, напред покрай Концертния център. Акер Брюге. Движението течеше плавно. Твърде плавно. Колкото по-голяма преднина успееше да натрупа Смит, преди Катрине да разпрати съобщение до патрулните автомобили и полицейските хеликоптери, толкова по-голям периметър щеше да се наложи да покриват и толкова по-голям район — да отцепят.

Смит се загледа над фиорда.

— В такива дни Осло е просто неотразим, нали?

Гласът му звучеше носово, съпроводен от леко свистене. Вероятно заради фрактурата.

— Мълчалив спътник — установи Смит. — Е, ти днес говори предостатъчно.

Хари се возеше с поглед, прикован в шосето отпред. Катрине не можеше да ги локализира чрез телефоните, но докато Смит шофираше по главни пътища, имаше надежда да ги открият бързо. Волвото с ярки стикери върху покрива и багажника щеше да се отличава от другите автомобили, гледано от хеликоптер.

— Дойде в кабинета ми, представи се като Александър Драйер и поиска да говорим за „Пинк Флойд“ и за гласовете, които чувал — Смит поклати глава. — Но, както вече ти е станало ясно, аз притежавам отличен нюх за човешката природа и бързо се досетих, че това не е обикновен перко, а рядък екземпляр от вида психопати. Представител с екстремно засилени характеристики… Вече запознат от сеансите с неговите сексуални предпочитания, поразпитах мои колеги, които работят като вещи лица по дела за изнасилвания, и започна да ми просветва с кого си имам работа. И в какво се състои неговата дилема. Той очевидно жадуваше да следва ловния си инстинкт, но знаеше, че е достатъчна една-единствена стъпка накриво, дори само едно смътно подозрение, съвсем незначителна дреболия, с която да попадне в радара на полицията, и щеше да бъде разкрит. Следиш ли ми мисълта, Хари? — Смит му хвърли бърз поглед. — Нуждаеше се от гаранция за безопасност, преди да се хвърли отново да ловува. Беше идеален, звяр в безизходица. Трябваше само да му надяна нашийник и да отворя клетката — щеше да излапа — и излочи — всичко, което му поднеса. Но не можех да вляза открито в ролята на двигател на въпросната схема. Трябваше ми фиктивен кукловод, гръмоотвод, който да привлече следите, ако полицията залови Валентин и той направи самопризнания. Този набеден от мен виновник рано или късно неминуемо щеше да бъде разкрит и теренът щеше да съвпадне с картата; той щеше да се окаже и потвърждение на теориите, развити в дисертацията ми за импулсивния, инфантилно-хаотичен вампирист. А Лени Хел живееше като отшелник в къща, отдалечена от населени места, и никой не му ходеше на гости. Да, ама един ден го посети неговият психолог. Психолог с атрибут, който му придаваше вид на ястреб, и с голям червен револвер в ръка. Кря, кря, кря! — засмя се гръмко Смит. — Да беше видял каква физиономия направи Хел, когато разбра, че съм го похитил и оттук нататък ще бъде мой роб! Първо го накарах да качи в кабинета си целия ми пациентски архив — предвидливо бях донесъл папките. После намерих клетка, използвана някога от семейството му за транспортиране на прасета. Заповядах му да я свали в мазето. На слизане след него си ударих челото в проклетата тръба. В клетката сложих дюшек, където Лени да седи и лежи, и го закопчах с белезници за нея. И готово. Всъщност след като му измъкнах всички подробности кои жени е преследвал, след като взех дубликатите на ключовете за апартаментите им и го принудих да ми съобщи паролата за компютъра си, за да изпращам на Валентин имейли от негово име, Лени вече не ми беше нужен. И въпреки това се налагаше да изчакам, преди да го самоубия. Ако полицията заловеше Валентин и той умреше, щяха да стигнат до Хел. За да бъде историята достоверна, хронологията трябваше да е логична и трупът на Хел да е сравнително пресен. За да попреча на полицията да стигне до Хел твърде рано, му осигурих желязно алиби за първото убийство. Знаех, че неминуемо ще проверят къде е бил във въпросната вечер, защото е говорил по телефона с Елисе Хермансен. Затова заведох Лени в местната пицария точно по времето, когато бях инструктирал Валентин да убие Елисе. Исках да го видят повечко хора. Съсредоточен върху пистолета за зашеметяване, който държах под масата, насочен срещу Лени, изобщо не обърнах внимание на ядките в тестото на пицата. Усетих се чак след като вече я бях изял — пак смях. — Лени доста си е поскучал в тази клетка и явно е търсел начини да си уплътнява времето. Когато установихте, че дюшекът е просмукан с негова сперма и решихте, че е изнасилвал Марте Рюд, ми идеше да прихна.