Ю НЕСБЬО - ЖАЖДА

Психологът кимна.

— Хари ми звънна снощи. Запозна ме с уликите, които сочат към Халстайн Смит. Нямаше обаче преки доказателства. Посвети ме в намерението си да използва събитието, за да заложи капан на Смит с моя помощ. И със съдействието на доктор Стефенс в качеството му на вещо лице.

— И ти какво отговори?

— Че Халстайн Смит, по прякор Маймуната, веднъж вече е падал в този капан и едва ли ще се хване пак.

— Но?

— Но Хари ме опроверга, позовавайки се на собствения ми постулат. С моите камъни — по моята глава.

— „Хората са непоправими“ — цитира го Бьорн. — „Упорито повтарят едни и същи грешки.“

— Именно — кимна Ауне. — Неслучайно веднъж Смит казал на Хари, че ако трябва да избира между дълголетие и докторска степен, щял да предпочете научното звание.

— И този идиот, разбира се, падна в капана — простена Катрине.

— Оправда прякора си, да.

— Не говоря за Смит, а за Хари.

— Връщам се в залата. Госпожа Белман се нуждае от помощ — въздъхна Ауне.

— Идвам с теб да обезопася местопрестъплението — обади се Бьорн.

— Защо местопрестъпление? — учуди се Катрине.

— Заради Бернтсен.

— О, вярно, вярно.

Мъжете се отдалечиха. Катрине отпусна назад глава и прикова поглед в небето. Къде се бавеше проклетият хеликоптер?

— Мътните да те вземат — промърмори тя. — Мътните да те вземат, Хари.

— Той ли е виновен?

Катрине се обърна.

— Няма да преча — увери я Мона До. — Всъщност съм в отпуск, но прочетох в интернет, затова дойдох. Ако искаш да отправиш към Смит съобщение от страниците на „Ве Ге“…

— Благодаря, До, засега няма нужда.

— Добре — Мона До се обърна и се понесе с пингвикската си походка.

— Изненадах се, че не те видях на защитата — подхвърли Катрине.

Журналистката спря.

— Точно ти да липсваш — ти, която от първия ден следиш убийствата на Вампириста.

— Значи Андерш не ти е казал.

Естествената непринуденост, с която Мона До изрече малкото име на Вюлер, озадачи Катрине.

— Какво да ми е казал?

— Ами… за нас…

— Шегуваш се.

— Не — засмя се Мона До. — Ясно ми е, че в професионален план ще възникнат известни неудобства, но не се шегувам.

— И кога…

— Всъщност преди няколко дни. Между нас казано, и двамата си взехме няколко дни отпуск и ги прекарахме в клаустрофобично близък контакт в малкия му апартамент, за да разберем дали си пасваме във физическо отношение. Хубаво е да го знаем, преди да оповестим връзката си. Така преценихме.

— И никой ли не знае за вас?

— Замалко Хари да ни сгащи с изненадващото си посещение. Според Андерш Хуле схванал каква е работата. Предадоха ми, че ме е търсил в редакцията. Сигурно за да намери потвърждение за подозренията си.

— Бива го в подозренията — Катрине пак затърси с поглед хеликоптера.

— Определено.

Хари слушаше свистенето от счупения нос на Смит. По едно време погледът на Хари улови нещо странно във фиорда. Сякаш куче вървеше по водата. Въпреки минусовите температури от пукнатините в заледената повърхност избликваше вода и образуваше течен слой върху леда.

— Обвиняват ме, че ми се привиждат прояви на вампиризъм, защото, моля ви се, съм приемал желаното за реалност. Но сега теорията ми е доказана и ще пребъде. Каквото и да се случи с мен, теорията за вампиризма на професор Смит ще се прочуе по цял свят. Валентин не е единствен, ще се появят и други. Още вампиристи ще продължат да поддържат живо вниманието към този феномен. Кълна се, вече са завербувани за каузата. Веднъж ти ме попита дали за мен признанието е по-ценно от живота. По-ценно е, разбира се. Признанието осигурява безсмъртие. Ти също ще останеш в паметта на поколенията, Хари — като човека, почти успял да залови Халстайн Смит, някога наричан Маймуната. Много ли дрънкам, а?

Приближаваха ИКЕА. След пет минути щяха да са при разклонението за Аскер, където вече сигурно ги чакаше полиция. Задръстването, причинено от блокадата на пътя едва ли щеше да събуди подозрения у Смит, защото в този участък често се образуваха автомобилни тапи,

— Дания — каза Смит. — Там се запролетява по-рано,

Дания? Смит съвсем ли започваше да изперква? Хари чу сухо цъкаме от включен мигач. О, не, канеше се да завие от главния път! „Към остров Несьоя“, съобщаваше табелата.

— Над леда има достатъчно вода, за да се добера до Скагерак, нали? Суперлека алуминиева лодка със само един човек на борда не потъва надълбоко.

Лодка. Хари стисна зъби и изруга тихо. Парцелът, за който Смит беше споменал, че наследили заедно с имението, където живееха в момента. Там отиваха.