Джеффри Дивер - Спящата кукла

Саманта също се усмихна. Блъсна го силно и пусна клона. Даниел отстъпи крачка назад — във въздуха. Бе застанал на ръба на скала, пет-шест метра над друга пътека.

Изкрещя, залитна и падна назад.

Дали оцеля или не, Линда не разбра. Поне не отначало. Но явно оцеля, защото Саманта погледна през ръба и се намръщи. После й помогна да се изправи.

— Хайде, да тръгваме.

И отново навлязоха в гората.

Изтощена, Саманта Маккой едва придържаше Линда. Приятелката й беше бледа, но кървенето не беше силно. Сигурно я болеше ужасно, но поне можеше да ходи. Линда прошепна нещо.

— Какво?

— Помислих, че ме изостави.

— В никакъв случай. Но той беше въоръжен, трябваше да го надхитря.

— Ще ни убие.

Линда явно все още не искаше да повярва.

— Не, няма да успее. Не говори. Трябва да се скрием.

— Не мога повече.

— Долу при водата, на брега има пещери. Можем да се скрием в някоя. Там ще изчакаме полицията. Катрин идва насам. Ще ни търсят.

— Не, не мога. Далече е.

— Не е толкова далеч. Ще успеем.

Продължиха още няколко метра, после Сам почувства, че приятелката й губи сили.

— Не, не… не мога. Съжалявам.

Сам намери сили и успя да завлече Линда на още десетина метра напред. Там обаче силите я напуснаха — на най-лошото място, поляна, която се виждаше от стотина метра от всички посоки. Пел можеше да се появи всеки момент. Лесно щеше да ги очисти.

Наблизо имаше падина между скалите; там можеха да се скрият.

Линда зашепна нещо.

— Какво?

Сам се наведе към нея. Линда говореше на Исус, не на нея.

— Хайде, да вървим.

— Не, не, ти върви. Моля те. Наистина… Няма нужда да се реваншираш за случилото се. Преди малко ми спаси живота. Квит сме. Прощавам ти за онова, което стана в Сийсайд. Аз…

— Не сега, Линда! — сряза я Сам.

Ранената жена се опита да се изправи, но пак падна.

— Не мога.

— Трябва.

— Исус ще ме пази. Върви.

— Хайде!

Линда затвори очи и зашепна молитва.

— Няма да умреш тук! Ставай!

Линда си пое въздух, кимна и с помощта на Сам се изправи. Заедно продължиха, олюлявайки се, по пътеката, препъвайки се в храсти и корени.

Бяха на издаден в океана нос, стърчащ на двайсетина метра над водата. Грохотът на вълните бе като бумтене на реактивен двигател. Оглушителен.

Спускащото се слънце ги окъпа с оранжева светлина и ги заслепи. Сам присви очи; плитката падина беше много близо.

Щяха да легнат на дъното и да се покрият с клонки и листа.

— Напредваме. Още няколко крачки.

Всъщност двайсетина.

Приближиха се на около десет.

Накрая стигнаха дерето. Оказа се по-дълбоко, отколкото бе предполагала, идеалното укритие. Помогна на Линда да се наведе.

Изведнъж чу шумолене на храсталак, от гората изскочи някой и се затича към тях.

— Не! — извика Сам.

Пусна Линда и грабна един камък, смешно оръжие. После леко изписка и се изсмя истерично. Катрин Данс се приближи наведена, прошепна:

— Къде е?

— Не знам — отвърна шепнешком Саманта. После повтори по-силно: — Видяхме го на петдесетина метра натам. Ранен е. Но можеше да ходи.

— Въоръжен ли е?

Сам кимна:

— Има пистолет. И нож.

Данс се огледа, присви очи. Провери състоянието на Линда.

— Смъкни я долу. — Посочи падината. — Сложи я да легне по гръб и притисни с нещо раната.

Двете свалиха ранената на дъното на дерето.

— Моля те, остани — прошепна Сам.

— Не се безпокой — увери я полицайката. — Никъде няма да ходя.

Уинстън Келъг бе някъде на юг от тях.

След като тръгнаха от мотела „Пойнт Лобос“, бяха изгубили следите. Това стана близо до разклонение на пътеката и по случайно решение Данс тръгна надясно, а Келъг — наляво.

Тя се обади на федералния агент по-мобилния телефон:

— Уин, намерих Сам и Линда.

— Къде си?

— На стотина метра от мястото, където се разделихме. Вървях на запад. Почти на самия бряг сме. Наблизо има кръгъл камък, пет-шест метра висок.

— Знаят ли къде е Пел?

— Някъде наблизо е. Под нашето ниво и на петдесетина метра вляво. Още е въоръжен. С нож и пистолет.

Тя изведнъж усети нещо и погледна надолу.

— Уин, къде си? На плажа ли си?

— Не, на някаква пътека съм. Плажът е под мен, на стотина метра.

— Добре, той е там! Виждаш ли островчето на десетина метра навътре във водата? Наоколо е пълно с тюлени. И с чайки.

— Видях го.

— Погледни на плажа точно срещу него.

— Не го виждам. Тръгвам натам.

— Не, Уин. Няма кой да те прикрива. Трябва да изчакаме подкрепления. Изчакай.