Мануэль Монтальбан - Александрийска роза

Лицето на Чаро се беше превърнало в две очи, които блещукаха в полумрака. Ивица жълта светлина се провираше през процепа на вратата, която свързваше кантората с малкото царство на Бискутер, където той готвеше или спеше. Самият Бискутер си вземаше душ, чуваше се шуртенето на водата и тъничко свирукане на щастливо зверче, с мелодията на C’est si con .

— Извинявай, Пепе. Така те налетяхме. Ама вчера се обади Марикита, разказа ми всичко и не знаех към кого другиго да се обърна.

По Рамблите 7 7 Рамбла (от арабски) е синоним на „речно корито“, но и име на най-емблематичната улица в Барселона, която води към морето. Известна е и като „Рамблите“, защото се поделя на няколко отрязъка с различни названия. — Б.пр. се запалиха последните светлини на осемдесет и трета, те утре щяха да огреят една друга година и бичът на времето шибна сърцето на Карвальо. Макар че може и да не беше това, а някое закъсняло присвиване заради историята, която му разправи Чаро. Седем следобеда. Някой беше разположил нощта на мястото й, в точното време, и беше пуснал Jingle Bells , песничката долиташе откъм близкия музикален магазин и надделяваше над свирукането на Бискутер, който се готвеше за емоцията от посрещането на новата година в шикозен ресторант, насаме с Карвальо и Чаро. Чувствата подслаждат кръвта, помисли си Карвальо.

— Имаш ли снимка на мъртвата?

Чаро се зарови в дълбините на чантата си, накрая извади светлосин плик и го подаде на Карвальо. Включи настолната лампа и снимката, която излезе от плика, застина под безмилостно бялата светлина като птиче, уловено в ръката му.

— Тук е съвсем дете.

— Единствената снимка, която си пазеше Марикита. На нея е на седемнайсет години.

Крехко, тъмнокосо момиче с големи черни очи и уста с почти чувствена извивка под излишно наплесканото червило. За фон — няколко двойки във вихъра на танца и част от оркестър, оркестър „Чар“, а на гърба на фотографията: „Агилас, август 1965 година. Танцуваме «Девойката от Пуерто Рико», целувки“ и подпис на гимназистка без специална наклонност към писането, тумбесто като картоф „Енкарна“, оградено с финална заврънкулка, която като че прокарва граница между името и целия останал свят. И отново лицето под светлината. Колкото и овехтяла да беше светкавицата на провинциалния фотограф, нещо в позата на тялото принуди очите на Карвальо да се върнат там, откъдето бяха минали. Хем я имаше, хем я нямаше, хем гледаше, хем не гледаше, хем се усмихваше, хем не се усмихваше, протоколна снимка, мила и за спомен, несъмнено заръчана от майката, за да бъде изпратена на сестрата, „за да ти види новата рокля“, ала девойчето всъщност е другаде.

— Красива е била.

— Много хубавка, много фина. Леля също беше красавица, а и Марикита не е грозобойница, въпреки че се изтормози с тоя живот горката.

— Нямаш ли по-скорошни снимки? Писма?

Чаро поклати глава и Карвальо произнесе нейното „не“, сякаш сам си отговаряше.

— Даваш ли си сметка какво искаш от мен? Да разръчкам един случай, който мирише на мърша, парче по парче месо, без помощта на полицията, без на съпруга ни най-малко да му пука, без някой да го вълнува, освен твоята братовчедка, теб и оня застрелян автодидакт, когото впрочем не се сетих да попитам в какво, аджеба, е самоук.

— Има магазин за домашни потреби в Монкада.

— Платежоспособен клиент.

Бискутер нахлу в стаята и я завзе с едно щракване на ключа на осветлението.

— Какво ще кажете?

Намъкнал беше дебело сако от черен рипс, сив панталон, небесносиня риза със сребърни копчета за ръкавели и тъмночервена вратовръзка върху телцето си на одрана жаба, което природата му беше дала. Чаро изръкопляска, Карвальо отсече: ще бъдеш царицата на бала. Бискутер се завъртя и обясни:

— Като ще е гарга, да е рошава, шефе. Не обичам да излагам приятелите си.

Вероятно от прекомерна вяра в неизтощимата светлина на Тропика аранжорите на градината не бяха пресметнали колко лампи трябват, та нощта, особено нощта на последния ден от годината, да бъде напъдена към звездите. Дори звезди нямаше, а и да имаше, сигурно бяха пленени в настръхналата облачна грамада. Лек бриз полюшваше разноцветните електрически крушки и сееше тревожни сенки, светлинни приливи и отливи в чест на заучената тържественост, с която празничните двойки се настаняваха по отдалечените една от друга маси на открито, спокойни със спокойствието на предвкусваното, на предварително платеното. Усамотен на една малка масичка и далеч от оркестъра край задрямалия басейн, Хинес следеше темпото на пристигане на двойките, кога по една, кога по две, три и даже четири наведнъж, но неизменно двойки, макар и понякога с придатък от отегчени пубери или малчугани, надъхани за безсънната нощ като за приключение. Имаше бели двойки, обречени на „Холидей ин“ от лошото време и невъзможността да си запазят място в някой от тобагските фокери, но най-много бяха черните и индийски двойки от Порт ъф Спейн, с бюджет, достатъчен да се вредят на новогодишния банкет в „Холидей ин“, втори в града и достоен съперник на прехваленото качество на този в „Хилтън“. Тъмнокожа средна класа: притежатели на всевъзможните продавници из пристанищния град; началници в добива на асфалт и на копра 8 8 Ядката на кокосовия орех, от която, след като се изсуши, се извлича кокосово масло. — Б.пр. ; представители на вездесъщите чуждестранни марки, заради които ежедневието на Порт ъф Спейн приличаше на произведение на попарта, рисувано от наивист, зашеметен от съчетанията на тенекиени тамтами с шишета кока-кола и фолксвагени с игуани. Белите бяха американци с жълти костюми в каре тип „пренс дьо гал“ или морни венецуелци, в чиито вени течеше петролен дериват. Сервитьорки стачкоизменнички, черни и мулатки, се целеха съсредоточено с химикалките си „Холидей ин“ и отмятаха вълшебни новогодишни напитки с онова равнодушие, което могат да предизвикат единствено кока-колата, бирата и матеуш розето и което се изпаряваше в мига, когато някой, например Хинес, им поръчаше нещо неподозирано — обикновен моет шандон или даже бутилка елзаско вино на цена като за черна борса на Луната. В такива случаи погледът на сервитьорката щателно разучаваше клиента, за да го прецени, като да е банкнота от петдесет долара в допълнение към петдесетте, които му бе струвала шведската маса: варени мамули, риба с къри, задушено от свински гръбнак, яхния от леща, ростбиф, сладък фасул, варен ориз, салати от тропически плодове, торти с украса от целувки с вид на папиемаше и конфитюри с цветовете на светлото бъдеще пред опашката от тропически елегантни двойки, ще рече човек — опашка от швейцарци, по-пастьоризирани от всякога, като за пред хората. Повечето двойки бяха около трийсетака, с хайлайфна превзетост в жестовете, копирани от някоя щатска сапунена опера за новогодишен банкет на борда на презокеански кораб из Карибско море.