Мануэль Монтальбан: Александрийска роза

— Мъжът ми трябваше да се заеме с това — изстреля братовчедката на Чаро на един дъх, все едно гълчеше отсъстващия за държанието му.

— Направо ми се дощя да се запозная с тоя човек. Изглежда голяма работа — подметна Карвальо към книжата, които разместваше по плота.

— Не е в ред. Мъжът ми не е в ред.

И Марикита завъртя показалец до слепоочието си.

— Много мисли, а многото мислене не е на добро, особено при толкова свободно време. Той е безработен.

— Какво беше, а какво стана.

Чаро си намери стол и седна по-близо до Карвальо, отколкото до своите спътници.

— Да го беше видял преди няколко години, Пепе, жива хала. Шегобиец, веселяк, мъжище… А като си изгуби работата, се срина.

Марикита извади носна кърпичка и прокара ъгълчето й през крайчеца първо на едното, после на другото си око, за видимо неудоволствие на своя син, който поклати укоризнено глава и заби поглед в стената, сякаш не искаше да става свидетел на майчините си вълнения.

— Вече ти казах за какво става дума, Пепе. За една братовчедка, една от сестрите на Марикита, братовчедката Енкарнасион. Споменавала съм ти я понякога.

Карвальо не смяташе да си признае, че е така, но и Чаро не се предаваше.

— Тя е по-малка от Марикита, сещаш се, и животът й се сложи съвсем различно. Задоми се много добре в Албасете, нищо че родът ни е от Агилас, така де, от околността, Агилас, Картахена, Масарон. Но Енкарнита случи с един заможен господин от Албасете и заживя там. Те, сестрите, не държаха много-много връзка.

— Почти никак. Грях ми е на душата — прекъсна я Марикита с очи, наболели от паренето на едва сдържани сълзи.

— Както и да е, не е това проблемът. Работата е там, че преди няколко месеца… Ама хайде разправи го ти бе, жена, че по-добре знаеш какво точно се е случило.

Марикита въздъхна и попита сина си с гъгнив глас.

— Искаш ли ти да обясниш, маме?

— Нали знаеш, мен това не ме касае.

— Не го касаело — повтори Марикита към Карвальо с горчива насмешка, в търсене на съчувствие за нежеланието на сина си да се ангажира. — Мене са ме учили да уважавам покойниците — викна към обърнатия гръб на момчето. То кимна, но не я погледна. — Откакто стана тая беля, не мога да спя. Всяка нощ ми се явява мъртвото тяло на сестра ми и вика: Марикита, Марикита, помогни ми, мира нямам, мира нямам, Марикита.

Избухна в сълзи и сред заеквания и задъхвания изплака кръста си на сама жена, практически сама пред такова непоносимо изпитание.

— Горкичката. Как ми я съсипаха. Майчице мила моя. Как ми я съсипаха. Горкичката.

Бискутер се появи на прага между кабинета и кухничката, привлечен от неудържимите ридания на жената. Бършеше си ръцете и не знаеше нито къде да гледа, нито кой е виновникът за такова отчаяние.

— Ох, Пепе, да знаеш каква страхотия… — намеси се Чаро и затвори очи и уста.

В тишината, която последва, тъничкият хленч от стиснатите устни на жената се открои още по-силно. Синът се извърна към останалите и жално и безсилно загледа майка си. Счетоводителят сякаш изчакваше оркестърът да свири туш, за да излезе той на сцената, и се готвеше да вземе нещата в свои ръце. Поемаше въздух в дробовете си, приглаждаше пършивата си коса с две ръце, прокарваше пръст между яката на ризата си и кожата, за да даде път на кислорода от дробовете към мозъка. Но не той, а синът заговори на Карвальо.

— Леля ми я направиха на нищо. Сеч. Трупът й беше на кайма. Така лошо я бяха подредили. Така лошо. Отидохме с майка да я разпознаем и какво да ви кажа… такова нещо не се забравя. Не приличаше на човек. Така лошо я бяха подредили.

Чаро и Марикита кимаха, обнадеждени, че Андрес ще набере достатъчно смелост, за да доразкаже историята. Но момчето явно се почувства доволно от изпълнението си и отново се затвори в дистанцирано наблюдение над дясната странична стена, където Бискутер се бе превърнал в единствен пейзаж, натюрморт със строшена марионетка.

— Ако ми позволите, понеже говорим по семеен въпрос, но на вас, естествено, ви е прекалено тежко да навлизате в детайли, бих помолил да ми дадете думата — проговори бледоликият младеж и Карвальо не можа да прецени дали очите му се усмихват, или просто се опитват да изплуват от океанските дълбини на диоптрите си. Семейство Абелян охотно отстъпи главната си роля и отвори коридор от мълчание, по който напред излезе тебеширеното, остъклено лице.

— Разбрахте ли какво се опитаха да ви обяснят?

Карвальо поклати глава.

— Така си и помислих. Те говориха със сърцето си. А аз ще го сторя с главата. Като казват, че трупът й е бил подреден лошо, имат предвид, че беше открит разчленен, обезкостен. Първо се намериха гръдният кош и коремът, в един бидон в покрайнините. Останалите части били плитко заровени. В близост до общежитията „Гуел“. И те на парчета. Детеродните органи бяха изтръгнати, отвън и отвътре, тоест беше извършено едно пълно, повтарям, пълно разчистване на половия и възпроизводителен апарат.